Виргиния Захариева, психотерапевт: Как да поискаме парите си с достойнство, с уважение и с любов към себе си?“

– Най-големият проблем, с който съм се сблъсквала при всички професии, например архитектите, това е, че те не могат да си поискат хонорара. Казваш: “Дай ми 200 лв. на час!” И самият изтръпваш, чувстваш се гузен и виновен. Този отсреща го усеща, започва някакво неудобство.

Ще повторя думите на една жена, която отговаря на този въпрос по чудесен начин: “Миличка, когато се сетиш, че си свършила тази работа и то много добре, когато се сетиш, че парите, които ще получиш за тази работа, ще ти позволят да имаш свободно време, да бъдеш с децата си, със себе си, да си финансираш друг житейски проект, когато се сетиш за всички тези неща, поискай парите си. Преди това се сети за огромното време, през което си учила. Колко много си свършила, за да имаш това познание, за да ти се довери този човек, за да си тръгне щастлив и да не знае, че има уста, да не се сеща, че има уста. Твоят труд преди и твоят труд в момента е благословен труд. Сети се какво след това ще ти даде тази свобода, т.е. тези пари, защото парите се виждат в израз на свобода, и тогава кажи тази сума с достойнство, с уважение и с любов към себе си.”

Съществува, разбира се, и другото – страхът, че пациентът няма да дойде повече, защото е скъпо. Я да кажа – евтинко вземам… Но тогава той може да е доволен, но не съвсем, защото знае какво е получил, но ти няма да си доволен и ще работиш все по-зле. Някъде трябва да се намери компромисът. А той е в принципа на свободната икономика. Защото не можем да правим бизнес според формулата “ти да си зле, аз да съм добре”. Трябва да е добре за теб – и ти да спечелиш, и добре за мен – и аз да спечеля. Ти да си тръгнеш с една суперуста, а пък аз с тези пари да направя нещо в моя живот.

„Публикувано във в. „Стоматологичен свят”бр. 9-10, 2007 г.