Ася Пенчева, в. “Утро”

Финансистите от „Уолстрийт“ знаят, че небето е границата и могат да спечелят толкова, колкото усилия и ум вложат в работата си. За тях е важно да мечтаят и да виждат във всеки проблем нова възможност. Телефоните им са пълни с приложения за нивата на акциите и движенията на индексите. Поне така разказа преди година проф.Ивилина Попова от Тексаския университет.
Всъщност този пример някак логично се налага след среща със стоматолога д-р Деян Славов. Не на „Уолстрийт“, а на „Борисова“. Бил толкова навит за работа млад зъболекар, че след института в София се гмурнал в професията първо от брега на село Бисерци, доплувал до Кубрат и акостирал в Русе с такъв кабинет, че някои му завиждат, а други го награждават. Трудолюбив мечтател, в чийто телефон има само снимки на гангрени, импланти, окървавени челюсти и други изображения със същата тема. Е, има няколко на съпругата Елена, дъщерята Велислава, кучето Коди и котката Пухи, но те са колкото за отмора на очите преди поредната доза челюсти.
В началото на този месец д-р Славов
беше удостоен с националната награда „Мениджър на дентален кабинет“
която е една от най-зъболекарските награди в страната. Преди да стигне до тази оценка за практиката си в Русе, на д-р Славов не му било много славно, особено в началото.
Бил само на 26 години, когато станал от студентската скамейка и поел към професионалното си израстване. Свободно място през 1993 г. имало в село Бисерци.
„Не знам дали знаете изобщо къде е това село, но там има една много малка част българи – другото са турци и къзълбаши. На мен обаче мисълта ми не беше да деля хората, а така да се науча да работя, че след една година да успея сам да си направя кабинет в Кубрат. Тази идея граничеше с лудостта по онова време. Пътувах в автобуса с учебник и всеки случай съм го проверявал какво съм направил, какво трябва да се направи след това, къде съм сбъркал… Документацията я водех с такава педантичност, че описвах всеки случай като за научна дисертация“, разказва и се вълнува д-р Славов.
Докато работи в Бисерци, младото докторче е съвсем само
няма стоматологична сестра, няма и друг колега. Хващал сутрин автобуса в 7 часа и се прибирал по тъмно вечер. Тъй като бил наистина единствен специалист по зъбите в селото, бил принуден да навлезе и в зъботехническата материя. Алгинатният материал тогава бил много хидрофилен и трябвало веднага да се прави отливка. Така докторът се научил да прави сам шаблоните, индивидуални лъжици, отпечатъци, отливки от гипс, валове и ги носел в Разград два пъти седмично за изработка. Равносметката е, че за една година цялото отделение от седем стоматолози в Кубрат не успели да достигнат бройката на протезите от Бисерци. Пациентите останали доволни и след като докторът им постигнал своето и отворил кабинет в апартамента на майка си, го последвали и нямали нищо против да пътуват, но да се лекуват при д-р Славов.
Дотук добре, но това изобщо не му било достатъчно като професионално израстване. Нищо, че
правел сложен график с комбинация частен кабинет-болница-завод „Лудогорие“-завод „Елпром“
Това продължило до момента, в който не настъпили онези абсурдни години, когато в болниците нямаше нито упойки, нито амалгами, нито лекарства. Иначе на свободния пазар имаше всичко и в изобилие.
Беше абсурдно, че трябваше да запишеш пациент за 25-то число примерно и когато той дойде на преглед, да са свършили всички консумативи и медикаменти, спомня си д-р Славов и така обяснява решението си завинаги да напусне държавния сектор. Обявяват го за авантюрист и не му предвиждат дълголетие в частната инициатива. Грешат.
Девет години по-късно Деян Славов сбъдва поредната си мечта – да има кабинет в Русе и да се премери с колегите си, които работят на друго, по-високо ниво.
„Никой не ме познаваше и аз никого не познавах. Започнах да си търся помещение за кабинет и намерих по обява във вестник „Утро“. Първият ми адрес беше ул.“Брезник“ 1 и започнах нова двегодишна серия от нонстоп работа с пътуване всеки Божи ден до Кубрат и обратно. След този период и след запознанството ми с гилдията в Русе, реших категорично, че връщане назад няма да има никога повече – толкова са различни хората, а няма и 50 км разстояние“, анализира д-р Славов.
В цялото това амбициозно и плътно заето ежедневие с кабинети и графици е цяло чудо, че докторът успял и да създаде семейство.
Искрата на любовта между Елена и Деян пламнала на Централна жп гара София
Тя току-що завършила ученичка кандидат-студентка, той студент, но и двамата от Кубрат и стари познайници. „Знаех си, че работата ще ме погълне, затова побързах да се оженим през лятото на 1993 г., преди да започна в Бисерци. Иначе с парите от сватбата си купихме машина „ЮС-5“.
Това е първата стоматологична техника в ръцете на д-р Славов. Този екземпляр от 60-те години на миналия век отдавна е за музея и на негово място има такива технологии, че зъболекарският стол прилича повече на космически кораб, отколкото на уред за мъчения.
С отварянето на кабинета му в Кубрат семейството им се увеличило с още един член – Велислава, сега млада дама и пореден представител във фамилията със съкращението „д-р“ пред името си. Началото поставил д-р Петко Славов, бащата на д-р Деян и брат му д-р Евгени /преподавател в Тракийския университет/, а после традицията продължили внуците му. Братовчедката им д-р Росица Шопова обаче запалила страстта към стоматологията у Деян още докато бил гимназист и
съчетавал кръжока по авиомоделизъм с китарата в училищната група „Пулс“
„Едно време имаше много занимания за децата и от нашия авиоклуб излязоха четирима летци на изтребители. Така се увличахме по самолетите и това сами да си направим моделите, че изпитвахме наистина голяма радост – момчешка работа“, връша се в детството си докторът.
Сръчността на Деян още тогава си е проличала, но не бил чак толкова вдъхновен от летенето. Наблегнал повече на китарата. Чудесната четворка Деси, Меци, Мая и Дидо използвала апаратурата на Младежкия дом в Кубрат. Свирели популярните за времето песни на Сузи Куатро, „Щурците“, ФСБ, „Турбо“ – не били на ниво за хард рок и затова не се хващали, но пък много го харесвали.
Съставът имал даже свой репертоар с авторски парчета по музика на Деян. Такива били условията, за да имат категория и да могат да свирят по сбирки и вечеринки.
„Ходили сме в резиденцията на Тодор Живков във Воден, сборове в Брестовене, на Бабинден, на абитуриентски бал в Беловец, даже на турска сватба сме свирили. Четири години, но бяха много хубави. Оттогава ми е останала страстта да подрънквам на китара и да слушам концерти на рок банди“, разкрива музиканта в себе си д-р Славов. Любимци са му русенската група „Old Guns“, а на последния „Рок грийн фест“ бил очарован от силистренската „Blood Sugar“. Китарата отстъпила пред учебниците по стоматология и голямото желание на Деян да бъде именно зъболекар.
Мечтите на д-р Славов наистина нямат граница.
Следващите му крачки вече са начертани и само малко време трябва, за да ги направи. CAD CAM компютърна система, ендодонтски микроскоп и 3D-скенер са новите цели за кабинета на д-р Славов. Сам се определя като рисков играч, но пък досега не е залагал на куц кон. Нещо повече – има и признанието на колегията, че е най-добър мениджър на дентален кабинет в страната за миналата година.

Comments

Post a comment

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Copyright © 2013 Асоциация на денталните мениджъри в България. All rights reserved. Със съдействието на Tralalink Webdesign.