Отново в Хималаите! След двегодишно отлагане заради пандемията, дългогодишно подготвеният трек до Светилището на Анапурна се осъществи. Едно величествено кътче в Хималаите! Едно ново предизвикателство, незабравимо преживяване, изпълнено с изумителна красота…
Отново в Непал и за пореден път с Евгений Динчев от „Трекинг” ООД.

Тази година Катманду ни посрещна с напълно обновено летище и асфалтирани улици, по-чист, по-модерен, но малко тъжен, леко загубил пъстротата и чара си. Пандемията и липсата на туристи са дали голямо отражение върху и без това бедната страна.

Пътешествието

След оформяне на разрешителното за трека и обиколка на забележителностите на Катманду и старата столица Бактапур, на следващия ден отлетяхме за Похара и от там с бусче до селцето Биретанти (1025 м). Това е изходният пункт за пътешествието. Той е умерено труден трек. Определя се като един от най-добрите и красиви трекинг маршрути в света и един от най–популярните в Непал. Освен, че маршрутът радва окото с несравними гледки, той е и много разнообразен, като минава през оризови полета, обгърнати в мъгла гори и малки селца, спираща дъха комбинация от докосващи небето върхове и дивни долини. Кулминацията е базовия лагер под южната стена на Анапурна.

Рано сутринта, след като преминахме контролно-пропусквателния пункт се отправихме към Гандрунг (1940 м). Оттук нататък щяхме да се доближаваме ежечасно до нашата цел- с резки спускания и изкачвания по непрекъснато увеличаващи се наклони, докато преодолеем гънките на дефилето.

Като начало следвахме долината на река Трисули. По пътя към Гандрунк преминахме през красиви планински възвишения и скътани традиционни селца. Полегато стълбище от сиви каменни плочи ни отведе в селото, което е разхвърляно по хълма в гроздове от сгради, сред стъпаловидни нивици, засети с просо. Гандрунк, чиито масивни къщи са накацали по терасирания хребет на Моди Кола е с прекрасен амфитеатрален изглед към Мачапучре и Моди Пик.

В сърцето на планината

На следващия ден от Гандрунк нагоре по Моди Кола вече се врязахме в сърцето на планината. Пътят ни отвежда северно от селцето през открит терен по билото, след което се спускаме и стигаме до река Кимронг Кхола от където поемаме по стръмнина, която ни отвежда в гора от рододендрони и дъбове. Преминаваме я и се спускаме в Чомрунг (2170 м), откъдето ни се открива вдъхновяваща гледка към извисяващия се над нас връх Анапурна. Това е последното населено място по трека. То е много красиво, чисто, приятно, терасовидно разположено селище.

Отбелязахме новия ден със слизане по множество каменни стъпала и пресичане на моста, навлязохме в бамбукова и рододендронова джунгла, която ни отведе до Дован (2600 м). Тези изкачвания и височини, до който достигахме, не се достигаха плавно и постепенно. Всъщност, непрекъснато имаше спускания до разни дерета, преминаване по мостчета, а после пак изкачвания и пак спускания. А и времето беше много динамично – слънце, мъгла, облаци, почти всяка вечер валеше, дори и на базовия лагер, вместо сняг. Поради пандемията туристическият сезон беше много слаб и почти не срещнахме туристи. Въпреки края на сезона, за нашите носачи това беше първото излизане в планината за сезона.

След Дован вече бяхме в същинската клисура на Моди Кола – необикновено внушителна местност. Гъст лес, обрасъл с възлести чепати дървета, застлан с паднали между тях мъртви бамбукови стебла, преобладаващи по дъното и ниските части на дефилето, а нагоре се извисяваха могъщи скали. Редуваха се водопад след водопад, навсякъде по своя бяг реката гърмеше с неукротим грохот. Обземате силно усещане на единение с природата, на преклонение и смирение пред нейното могъщество и красота, на благодарност. През пещерата Хинко, която преди години е служила за заслон, стигнахме Дерали (3230 м).

На следващия ден се отправихме до базовия лагер на Мачапучре (3700 м), който се счита за един от петте най-красиви върхове на света. Самото име означава „рибешка опашка”, поради характерния двоен връх в най-високата му част. Почита се като изключително свещено място от местното население и е забранен за изкачване. От тук вече можеха да се видят някои от върховете от района на Светилището. Маршрутът ни бе така разпределен, че преходите ни бяха до 6 часа дълги, което ни даде възможност да не бързаме, да се адаптираме добре и да имаме време да се наслаждаваме на внушителните гледки.

Кулминацията на трека -”Светилището на Анапурна”

На следващия ден беше кулминацията на трека -”Светилището на Анапурна”. То представлява южният циркус на главния масив на Анапурна I (8091 м)– десетият по височина връх на Земята, с името на който е свързано едно от най-възловите събития в световния алпинизъм. Това е първият връх, надвишаващ магическата граница над 8000 метра, на който стъпва човешки крак. Класическото изкачване на върха е от север.

Светилището на Анапурна представлява един естествен амфитеатър. Той е огромен ледников басейн на юг от Анапурна, едно от най–фантастичните ледени морета на света. От едната страна като страж на входа на циркуса стърчи Мачапучре (6993 м), а насреща се издига Хиунчули (6337 м). От заобления му купол по посока към съседния Моди Пик (известен и като Южна Анапурна–7014 м) лъкатуши гребен, остър като нож. В тази част ледниковият басейн се огражда от вертикална надиплена ледена стена, порязана от няколко скални ръба. По–нататък покрай Зъба (7821 м) хребетът продължава до южната стена на Анапурна, чиито 3 гигантски ребра доминират над цялата околност. След Анапурна веригата става по–разчленена, множество странични била плъзват навътре в циркуса. През Ледниковото кубе (7038 м) и широката пирамида на Гангапурна (7444 м) венецът достига Анапурна ||| (7545 м) , откъдето свива на юг, за да завърши при Мачапучре.

Рано сутринта, при изгрев слънце, времето беше благосклонно и ние видяхме циркусът в целия му блясък. Това е поразяваща концентрация на красота, която те оставя без дъх. Замайващи пейзажи, неповторими гледки! Човек не може да откъсне поглед. Гледките и усещането бяха неописуеми. Никакви снимки и филми не могат да ти дадат представа, какво е това да се изправиш срещу осемхилядник в Планината на света. Да се слееш с природата и да се чувстваш извън времето и пространството. Когато се изкачваш на такива нива, много дреболии, които са те занимавали, губят значението си. От високото мащабите са различни…
Но за съжаление трябваше да се връщаме обратно. За релакс останахме два дни край езерото Фева в Похара, а след това в джунглата, в Националния парк Читуан.

И така неусетно приключението в Непал завърши, оставяйки ни с незабравими спомени и с надежда, че може някой ден пак да се върнем там.