Отговорът на този въпрос ще откриете в тези две фотографии и в разликите между тях. Тази вляво е на Kay Valentine - офис мениджър на дентална практика 2009, грабнала приза на Американската асоциация на денталните мениджъри. Д-р Нелия Михайлова - вдясно, е българският "Мениджър на дентална практика 2009" с приза "Творецът, понесъл кръста на своята дарба".
Изводът се набива на очи. Този път ги стигнахме американците, даже ги надминахме. И призът ни е по-хубав, да не говорим за нашето момиче, което, предвид спецификите в България, освен мениджър е и зъболекар. Липсва ни само асоциация. Да я направим. 

Предлагаме ви за дискусия проект за организация на денталните мениджъри в България. 
ИМЕТО
Варианти за име (по реда на пред­ло­женията до днес):
1. Дискусионен клуб „Мениджър на дентална практика” 
2. Асоциация на мениджърите на дентални практики в България (АМДПБ)
3. Асоциация на денталните ме­ни­джъри в България” (АДМБ) 
4. Българска асоциация на ме­ни­джърите на дентална практика (БАМДП)
5. Могат да се използват още ду­ми като „общество на...”, „сдружение на...”,
6. Ако организацията е със статут на асоциация, разбира се, трябва да има устав, правилник за дейността и пр., което е в компетентността на юрист. На предстоящата среща в „Златни пясъци“ (по време на изложението „Продент“) може да се обсъди учредяването на подобна организация - каква да бъде тя, име, дейност, цел, кога и къде да се учреди.
Цел, задачи и начин на функциониране на организацията 
1. На първо място целта й е да отчита, регистрира проблемите в ежедневното управление на денталните практики у нас и да ги решава. Освен това да прогнозира евентуалното възникване на такива проблеми, рискове в това управление и да взима предварителни мерки. Целта й още е да популяризира принципите на денталния мениджмънт у нас, да обучава своите членове на тези принципи, да ползва чуждия опит и да го трансформира, когато е необходимо, към нашата действителност. Да черпи от опита на успелите български дентални мениджъри, да популяризира техните доказали се умения на управление, за да могат членовете на организацията и всички дентални мениджъри да ги прилагат в практи­ките си. Целта е зъболекарите да уп­равляват все по-добре своя бизнес и да правят по-добре бизнес.
2. Задачата е постигане на ефективно управление на денталните практики в България, сплотени екипи, изграждане на хармонични взаимоотношения и комуникация вътре и извън тях, и като резултат – качествена дентална помощ за пациента, удовлетвореност на екипа, собственика/мениджъра от постигнатото.
3. Задачата още е от средите на тази организация по естествен път да се излъчват участниците в конкурса „Мениджър на дентална практика”, както и тази организация да открива и поощрява участието в надпреварата на практики извън нейната член­ска маса (това означава, че членовете на организацията могат да номинират за участие в конкурса свои колеги извън нея). В сътрудничество с Асоциацията на денталните дилъри, както и с партньорите - професионално-съсловните организации на зъболекарите у нас, да изгражда и извежда на преден план (чрез церемонията по награждаването и свързаната с нея мащабна публичност) позитивния имидж на бъл­гарския зъболекар.
Начин на функциониране
1. Известно е, че зъболекарите на места по страната са създали неформални групи, където периодично обсъждат проблеми, свързани не са­мо с управлението на практиките си, но и чисто професионални. Това е една добра база и контактът с тези неформални дискусионни кръгове чрез участниците в първата среща ще даде тласък за учредяването на новата организация. В последствие те могат да се превърнат (или да бъде инициирано създаването им) в местни „дискусионни клубове по въпросите на денталния мениджмънт” към организацията, като чрез тях ще идват теми за обсъждане, проблеми, информация. Могат да бъдат избрани и координатори по региони.
2. Постъпилите теми, предложения и пр., както и предложения от членовете на организацията, могат да бъдат събирани в - да го наречем условно - координационен център (извън уп­равителния съвет на организацията), обобщавани и след динамична обратна връзка, т.е. обсъждане по телефона, е-mail, скайп  и пр., както и в друг селектиращ орган, предлагани като теми на Национална работна среща на новата организация, която да се провежда примерно на два-три месеца.
3. Националната работна среща може да протича в следните формати:
А. Работни срещи - work­shop
Актуален проблем за обсъжда­не – примерно: „Нужно ли е и с кол­ко трябва да понижим цените на услугите, предлагани от денталните практики, по време на криза? Какви рискове днес и за в бъдеще крие то­ва? Индивидуално решение ли е, или в зависимост от пазарната си­туация в региона?“ и пр. Ако този въпрос намери решение в рамките на Националната работна среща, се излиза с общо становище или по-точно „Консенсус на организацията по въпроса „Нужно ли е и с колко трябва да се понижат цените на услугите, пред­лагани от денталните практики по време на криза?”. Този консенсус се публикува в специализираните медии и играе ролята на препоръка и ориентир на мениджърите на дентални практики в страната (в голям процент зъболекари) в настоящия мо­мент. (Забележка: Практиката с публикуване на консенсусите и дос­тъп до по-широк кръг хора е необходима за популяризиране дейността на организацията. 
В последствие ще се реши дали консенсусите трябва да се ползват само от членовете на организацията, за да има стимул за привличане на нови членове.) 
Ако проблемът не може да бъде решен по време на работната среща или темата изисква повече усилия, се формира работна група, която в определен срок намира решението (вкл. търси и наема консултанти), докладва на следващата национална работна среща и отново се излиза с консенсус по въпроса. Пример: „Изготвяне на стимули за персонала” или една поредица от протоколи за поведение ще изискват повече време, отколкото отделеното за една работна среща.
В края на годината се издава малка брошура, примерно „Наръчник на мениджъра на дентална практика 2010”, обобщил консенсусите през настоящия период.
Като акцент от част „обучение“ по време на работните срещи ще се изнасят презентации на дентални мениджъри (зъболекари), членове на организацията, които да споделят своя опит с колегите си - как са из­градили практиките си, по какъв начин ги управляват, какви техники, проверени в практиката, използват. Кое „работи” и кое не. Ще бъдат канени и лектори - от и извън страната.
Могат да се разглеждат и чисто теоретични теми, свързани оба­­че с практиката, като „Дефиниции на понятието дентален мениджмънт”, „Особености на денталния маркетинг и какво представлява по същество мар­кетингът”, „Марка, лого и слоган в денталната практика”, „Сайтът на денталната практика - съвременно средство за общуване с пациентите и привличане на нови пациенти”, „Мониторинг на денталната апаратура и материали, предлагани на пазара (преимущества, недостатъци, как по-добре да работим с тях)” и пр. и пр., които обаче да бъдат обогатени с редица примери от денталната прак­тика. Може да се изготви списък с теми в началото на годината и всеки да си избере тема, по която да се под­готвя, както и да предлага теми.
Б. Дискусии по секции 
Би било добре да се провеждат както общи дискусии, така и дискусии по секции – секция „Мениджмънт на дентален център”, „Мениджмънт на дентална клиника”, „Мениджмънт на дентален кабинет”, секция „Младият дентален мениджър” и пр.
Като допълнение е добре членовете на организацията да се обединят в отделни профилирани групи, за­ни­маващи се конкретно със специфичните проблеми на денталния мениджмънт. Така те постепенно ще се специализират по отделните въпроси и след натрупаната компетентност могат да решават конкретните казуси. Пример: Профилирана група по ефективност на комуникацията в денталната практика”, „Профилирана група по PR, реклама и визия в денталната практика”, „Профилирана гру­па по управление на клиничната част”, „Профилирана група по управление на бизнес частта в денталната практика” и пр.
В. Фокусирани дискусии, касаещи решаването на конкретен проб­лем, възникнал в конкретна практика. При­мерно - мениджърът зъболекар не мо­же да си обясни защо има сериозен отлив на пациенти. В случая след разговор с него, преглед на графиците, цените, взаимоотношенията вътре в практиката и извън нея ситуацията се анализира, намира се решение и той е подпомогнат.
Г. Спешни интернет дискусии - обсъждане на всеобщ проблем, който не търпи отлагане, но дискусията се провежда с помощта на интернет. Пример: Административната за­повед на министъра на здравеопазването за това зъболекарите да си предадат цените в МЗ. Дали това е съсловен проблем или проблем на управлението на една практика, не е въпрос, който да поражда напрежение в отношенията с БЗС. Въпросът е, че тази заповед ще бъде конкретна пречка в управлението на практиката. Ето защо организацията на мениджърите трябва да се произнесе веднага по въпроса. Законно ли е? Проблемът се обсъжда чрез скайп, провежда се консултация с юрист, намира се решение, което се публикува в сайта на организацията. Членовете се уведомяват по е-mail за решението. Изпраща се официално писмо до министъра от името на организацията с нейното становище. Изпраща се писмо до медиите.
Дискусията по това дали да се учреди подобна организация ще се проведе в рамките на изложението „Продент“ от 25 до 27 март т.г. в кк „Златни пясъци“, х-л „Мелия Гранд Ермитаж“ след финала на конференцията „Дентален туризъм в България“.