За първи път големият победител ще получи статуетката „Адмира”

На свое заседание, провело са на 30 юни т.г. 2016 г. в Пловдив, Управителният съвет на Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ) взе единодушно решение да продължи конкурса „Мениджър на дентална практика” под ново наименование: „Дентален мениджър на годината”. С допълнение - „Бизнес награди за зъболекари „Адмира”.
„Смятаме, че наименованието „Дентален мениджър на годината” е по-лесно за изговаряне и по-комуникативно”, се аргументират от асоциацията в обръщение към съсловието.
Голямата награда в тазгодишното издание ще бъде придружена с връчването на статуетка „Адмира” - символ на конкурса.  Идеята е това да се превърне в традиция - статуетката да бъде непреходна, името й да не се променя.
„Адмира” произхожда от „admire” - на английски, което означава „възхищавам се”, „адмирация” - на български - възхищение, почит, подкрепа. По щастлива случайност в думата е вградена абревиатурата и на български, и на латински адм и adm, т.е. Асоциация на денталните мениджъри. Ако се изписва на английски, става ясно защо е връчена на най-добрия дентален мениджър - възхищение от постиженията му.
От АДМБ призовават колегите за участие в надпреварата:
„Независимо дали сте се включвали в предишно издание, съществената дума на конкурса е „растеж”. И поясняват: „Това е ежегодно благородно състезание, ще го наречем условно „Висша лига”, защото никой не изпада. „Отборите”, т.е. кабинетите и клиниките, могат да се състезават всяка година, независимо какво място и каква награда са взели от предишната. Ако някой е отчел, че през тази година е надградил - взема решение и участва. Без значение дали е собственик, ръководител на малка или голяма практика - пред възможността за успех всички са равни.”
Всеки колега може да номинира практика, която е забелязал, че се развива и заслужава да бъде отличена.
Достатъчно е само да се попълни анкета за участие - тя е качена в сайта на асоциацията - http://admb.bg и на фейсбук страницата й. Анкетите могат да се изпращат на е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Краен срок за получаване на анкетите - 20 август т.г.
Предвижда се церемонията по награждаването да се проведе на 7 октомври 2016 г. в София.
„Амбицирани сме заедно с Вас да покажем едно ново, високо ниво на конкурса - запомнящо се от съсловието и обществото събитие. За да адмирираме на Световния ден на усмивката и първия носител на статуетката „Адмира”, споделят още от АДМБ.

VI Национална конференция „Бизнес терапия” в ежедневната дентална практика” на Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ) се проведе на 9 април 2016 г. - по традиция в Стара Загора, хотел „Мериан Палас”.
Освен с избор на нови управителни органи и нов председател форумът даде и нов тласък в развитието на организацията. 
Не е тайна, че от създаването й до днес се водеше дебат по какъв начин проявите в годишния й календар да придобият по-голяма честота и прагматичност. Свързана най-вече с работното ежедневие и със споделянето на конкретен опит в областта на денталния мениджмънт между членовете й. 
За първи път именно на тази конференция, веднага след лекционната част, тази дискусия прерасна в „Дискусионен следобед”. На него се обсъдиха редица проблеми, касаещи бизнеса в денталната практика, взаимоотношенията с пациентите и пр.
Като продължение на темата по време на Отчетно-изборното събрание делегатите приеха да бъде създадена затворена фейсбук страница „Дискусионен клуб по дентален мениджмънт”. Тя вече е факт. В нея могат да участват само членове на АДМБ, които в реално време и по възможно най-лесния и достъпен начин - в интернет пространството - да поставят и разглеждат въпросите, касаещи управлението, които ги тревожат.
Чрез групата ще се инициират и организират по места тематични срещи и който има желание и възможност, ще присъства.
Другата новина от форума - новият председател на асоциацията е д-р Диана Бушкалова от Стара Загора, която бе избрана единодушно. Този избор бе наложен от факта, че мандатът на досегашния председател д-р Венета Павлова бе изтекъл.
Избран бе нов УС, и контролни органи. В състава на новия УС влизат д-р Нелия Михайлова, Пловдив, д-р Юра Пандушева, Пловдив, д-р Соня Еленкова, Русе, д-р Катя Славова, София и д-р Милен Милов. 
Зам.-председател на асоциацията стана д-р Венета Павлова. Трябва изрично да се подчертае, че тя вложи много интелект, усилия, енергия и емоция за укрепването и израстването на АДМБ. Безспорно постижение е, че днес, благодарение на нейните целенасочени усилия, на усилията на целия Управителен съвет и, разбира се, на д-р Валентин Павлов Асоциацията на денталните мениджъри в България е авторитет в очите на държавните институции. Резултат, постигнат след 6 години упорита работа и всеотдайност. И не само това:
- Усилията на асоциацията през тези 6 г. от учредяването й бяха насочени към една цел - така да се менажират денталните практики, че да предоставят най-добрата грижа за пациентите - каза по време на форума д-р Венета Павлова.
В заключение можем да посочим, че наследството и отговорността, които получават новият лидер д-р Диана Бушкалова и новият УС, са големи. 
По отношение на самата конференция. В нея взеха участие около 50 управители и собственици на дентални клиники и кабинети в България, в които намират професионална реализация близо 1000 зъболекари. 
Златен спонсор на форума бе фирма „Аксис България”, сребърни спонсори - фирмите „Дентатехника”, „Патриция” и Societe Generale Експресбанк. Бронзов спонсор - ГлаксоСмитКлайн. 
АДМБ спази традицията да обогатява конференциите си с още събития. Този път бе организирана пресконференция за журналисти на тема „Битката срещу тоталното обеззъбяване на нацията - резултатите една година по-късно”. 
Идеята бе публично да се направи равносметка от започналата „битка срещу тоталното обеззъбяване”. Известно е, че през май м.г. в Стара Загора АДМБ, съвместно с БЗС, организира за първи път кръгла маса на тема „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента”. А на проведената в парламента през юли Национална кръгла маса на същата тема, въпросът за тоталното обеззъбяване на нацията отново бе поставен и обсъден на високо представително ниво. 
По време на пресконференцията д-р Валентин Павлов, депутат от Реформаторски блок и член на АДМБ, отчете, че по три от поставените проблема в денталната помощ вече има конкретни решения - специализацията на денталните лекари, продължаване на Националната програма за силанизация, включването от тази година на още една манипулация в пакета за дентална помощ за лица над 18 г. по здравна каса. 
„Продължават усилията ни за решаване на проблема с тоталното обеззъбяване на близо 300 000 българи”, допълни още д-р Павлов.

Лекционната част на конференцията започна с Марк Де Турк, Белгия - „Комуникация и емоционална интелигентност”. „Хората, с които градим бизнеса си“ бе темата на Мария Шишкова.За „Маркетинг и брандинг техники за увеличаване на печалбата в денталната дейност” говори д-р Любен Станев. Д-р Стоян Маринов сподели опита си в „Стратегическото управление на денталните практики”.

„Попадението” сред лекторите - разбира се, всеки със своята незаменима стойност - бе Марк Де Турк. Атрактивен и енергичен лектор от американски тип. Владеещ добре актьорското майсторство, той изигра редица ситуации пред аудиторията, влизайки в образ. Участниците се включиха активно в "представлението", което го направи увлекателно и запомнящо се. 
Ето съвсем малко от него:
- Вие сте повече от тяло, вие и вашето тяло са две различни неща. Нали така? - попита Марк. - Всички казвате - да. Но понякога вашето тяло е „в сега”, а умствено вие сте още в леглото си - не съвсем в сегашно време. Като мениджър идвате в офиса си и виждате вашите партньори, но мислите все още за жена си или за мъжа си... 
И изводът на Марк: „Ако управлявате хора, бъдете в сегашно време заедно с тялото си. Животът е пред очите ви, а не назад. Утре, когато отидете в офиса си, въведете се в сегашно време заедно със своето тяло, преди да комуникирате с хората си, вместо да реагирате.” 

Съвсем логично след финала на тази конференция си задаваме въпросите: Какво е мястото на АДМБ сред останалите организации в денталния бранш? Какъв е приносът й?
Отговорите:
АДМБ е единствената организация в този бранш, която обединява представители на разнородни професионални групи - зъболекари, търговци, зъботехници, журналисти. 
С кръглите маси, най-общо на тема „битката срещу тоталното обеззъбяване”, които АДМБ инициира, тя доказа, че е обществено ангажирана.
Чрез конкурса „Мениджър на дентална практика” АДМБ работи за добрия имидж на съсловието, за поощряване на развитието на денталните практики и бизнеса им. 
За шест години АДМБ успя да придвижи темата за денталния мениджмънт от ниво „обсъждане по между си”, до официалното й презентиране по време на авторитетни форуми, включително научните конгреси на Българския зъболекарски съюз. А вече и по естествен път - в някои от проявите на регионалните му колегии, както и на други съсловни общности.
Разбира се, че свършеното не е малко. От АДМБ казват, защото „По-силно от „Аз” е „Ние”! 
Вярваме в слогана - присъединяваме се и „Ние” от „Стоматологичен свят”.

8 юли 2015 г. ще се отбележи като дата на първата кръгла маса, проведена в парламента, на тема „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента”.
Така след почти 15-годишен застой бе възстановен дебатът на най-високо ниво за бъдещето на денталното здраве на нацията.
Форумът бе организиран от народния представител в 43 НС от Реформаторския блок д-р Валентин Павлов, под патронажа на Комисията по здравеопазването и нейния председател д-р Даниела Дариткова.

В дискусията, състояла се в зала „Изток” на пар­ламента, взеха участие председателят на НС Цецка Цачева, зам.-председате­лят на НС Иван Иванов, мини­с­търът на здравеопазването д-р Петър Москов, заедно с целия си екип: зам.-министрите д-р Б. Пенков, д-р В. Шарков, д-р А. Персенски, управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов, зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева, представители на Министерството на труда и социалната политика, изпълнителният директор на ИА „Медицински одит” д-р Златица Петрова, Българският зъболекарски съ­юз (БЗС), Съюзът на зъботехниците в България, Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ), СБЗ, факултетите по дентална медицина, пациентски организации и др.

Важно е да се подчертае, че кръглата маса в парламента бе продължение на кръглата маса, провела се през май т.г. в Стара Загора, по инициатива на АДМБ.
Форумът в Народното събрание бе тласък за по-нататъшни дискусии, уточняване на приоритетите в денталната сфера и вземане на съответните управленски решения.
Бяха назовани и проблемите, някои от които са:
-    Недостатъчно финансови сред­ства, недофинансиране на системата
-    Изключително тревожно със­тояние на детското дентално здраве, заради неправилно хранене, липса на хигиенни навици, на родителски контрол и т.н.
-    13% от българите над 60 години са тотално обеззъбени
-    Отсъствие на дентална здравна култура като цяло в населението
-    В 10 области на страната няма специалисти, останалите са в пенсионна възраст
-    Съсредоточаване на повечето зъболекари в София, Пловдив, Варна, Бургас и редица други проблеми.
Резултатите от форума могат да бъдат определени като оптимистични. Налице е промяна на Наредбата за специализация на денталните лекари. Има и консенсус за увеличаване на парите за дентално здраве, както и за добавяне на една или две дейности към пакета за дентална помощ на НЗОК. Всичко обаче зависи от преговорите по новия НРД между БЗС и НЗОК.
Бе поет ангажимент от страна на социалното министерство съвместно с НЗОК да се търсят възможности за финансиране на протезите на тотално обеззъбените български граждани над 60-годишна възраст.
В тази връзка трябва да се отбележи изключително силната презентация на председателя на АДМБ д-р Венета Павлова на тема „Как да спрем процеса на тотално обеззъбяване на нацията”. В рамките на презентацията бе представен и видеоклип, който развълнува участниците.
Презентации на срещата направиха още д-р Б. Миланов, председател на БЗС, д-р Н. Шарков, гл. секретар на БЗС, проф. Милена Пенева, дм, ръководител катедра „Детска дентална медицина” във ФДМ-София.
Статистика за състоянието на детските зъби бе представена от проф. Милена Пенева. Тя говори за кариеса и неговите усложнения при децата като сериозен рисков фактор за общото им здраве и предпоставка за по-сериозни здравни проблеми в по-късна възраст. Според нея е нужно да се възприеме друг подход при финансирането от страна на касата. НЗОК да заплаща лечението на кариеса и пулпитите в обратимите, а не в необратимите фази, с прилагането на съвременните неинвазивни методи. Тя отбеляза, че кариесът не е лезията, която наблюдаваме, а кариесът е процес, съществуващ дълго преди появата на лезията. 
По повод на изчисленията, изнесени от д-р Шарков, че „на месец българинът разполага с 1,37 лв. за дентална помощ - малко повече от билет за обществения транспорт...” здравният министър д-р Москов направи специален коментар*.
На срещата стана известно, че д-р Москов е първият здравен министър, който подписва втория етап от Националната програма за профилактика на оралните заболявания на децата до 18 г. (2015-2020 г.), част от която е и Програмата за силанизиране на първите постоянни зъби на децата.

* Изказване на д-р Петтър Москов:

„Няма как да не взема думата, иначе ще останете с впечатлението, че вече е подписан чек за трета дейност и това е някак си вече решение, осигурено е финансирането и т.н. Там, където има възможност, нещата се случват. Бих желал обаче да не се спекулира с цифрите. Чух, че са падали на български гражданин по 1,37 лв. за дентална помощ на година. Добре, аз мога да обърна цифрите по друг начин - каква част от българските граждани се възползват от дентална помощ, какво е реалното доплащане и т.н. Неща, които са за друго място и няма да говорим тук. 1,37 лв. за дентална помощ е спекулативно и формално вярно, както е формално вярно, че, ако разделим броя на стоматолозите, които работят с касата, на парите, отпускани за дентална помощ - ще излезе, че касата им дава около 18 000 лв. на калпак. Бюджет на годишна база от 120 млн. лв. и 7000, които работят с касата. Също вярно, но много спекулативно. 
Този разговор е свързан с диалога между касата, съсловието и държавата. За мен, като човек, който носи някаква отговорност, на първо място е важен въпросът - докрай извървян ли е пътят за максималното и пълноценно осигуряване на децата до 18-годишна възраст? Можем ли да кажем, че там, с това което имаме, сме осигурили някаква що годе норма? Да или не? Едни казват да, а колежката ви тук казва друго (Бел. ред. проф. Милена Пенева). Има държави, като Швейцария например, където държава, фондове, общини подсигуряват това нещо, а оттук нататък всеки се оправя както може. Това е един модел. Тук става въпрос за разговори, преговори, приоритети. Това, което направи държавата, министерството и пр., е подкрепата за програмата за силанизацията, защото то е ясно разказваемо и на финансисти, лекари и зъболекари. Като вложиш 1 лев за силанизация, спестяваш 10 за бъдещи усложнения. Затова молбата ми е, наистина има разбиране от всички страни, но нека да не спекулираме с цифрите - 1 млрд и 380 млн. лв. българската стоматология няма да има в обозримо бъдеще. Не мисля, че това са парите, към които трябва да се стремим. Трябва ясен разчет, какви са приоритетите и то по медицински показания. Защото, ако колегата казва, че обеззъбяването при възрастните е тежък проблем, аз казвам - не, кариесите при децата са не по-малко тежък проблем. Да видим къде се срещаме, какво финансираме, имаме ли завършена задача, коя е първата и коя е следващата.”

Първата кръглата маса на тема „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента” се състоя в Стара Загора през май 2015 г. Тя бе организирана от Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ), под патронажа на д-р Валентин Павлов, народен представител от Реформаторски блок (РБ) в 43 HC. Форумът бе в рамките на V Национална конференция на АДМБ.
Участието бе на широка основа - представители на местната власт, ангажирани с проблемите на здравеопазването, представители на парламента, на зъболекарския съюз, на зъботехническия съюз и други дентални организации, на денталните дилъри, журналисти.
Срещата бе открита от д-р Венета Павлова, председател на АДМБ и водена от д-р Диана Бушкалова.

Дискусията премина в откровен и колегиален тон, акцентът бе поставен не само върху проблемите на денталната помощ у нас, но и рефлектиращи върху денталното здраве на нацията. Чуха се различни гледни точки, подкрепени с аргументи.
Основно форумът се спря върху десетина проблема, като един от тях - констатацията, че възрастното население на България над 60-годишна възраст на практика е лишено от право на зъбна грижа - се превърна във водещ. 
Този въпрос бе поставен за разглеждане в началото на дискусията от д-р Юра Пандушева и отбеляза нейния край с предложението в пакета за здравно осигуряване да се включи частично заплащане на протезите на възрастните хора над 60 години. 
Освен парламентът, Министерство на здравеопазването, НЗОК, към решаването му трябва да бъдат ангажирани Министерството на труда и социалните грижи, експерти, пациентски организации и др.
Този въпрос ще бъде поставен и на предстоящата Национална кръгла маса в НС (Виж по-долу *)
Резюме на десетте акцента от кръглата маса
Необходимо е увеличение на средствата за дентална помощ в национален мащаб. Намаляването им от 9,3% (от началото на здравното осигуряване и рамковото договаряне) на 4,41% през тази година е драстично. През 1992 г. СЗО препоръчва средствата за дентална помощ да станат 10% от средствата за здравеопазване в период до 2010 г.
Голяма част от възрастното население на България над 60-годишна възраст на практика е лишено от конституционно право на зъбна грижа. Тази несправедливост категорично трябва да бъде отстранена. Необходимо е частично финансиране, но е затруднен и достъпът. Един пенсионер, освен двеста лева за една протеза (по изчисления от преди 3 години), трябва да задели средства и за пътуване, пребиваване, което му е много трудно. 
Статистика (по данни на БЗС, д-р Николай Шарков). Граж­даните в България над 60 години са 1 919 510. 20% от тях (383 902) са с напълно обеззъбена горна челюст. 17% (326 317) са с напълно обеззъбена долна челюст, 13% или 249 536 са напълно обеззъбени - горна и долна челюст. Изчисленията, които са направени с помощта на националните консултанти по дентална протетична медицина и Съюза на зъботехниците в България (СЗБ), сочат че само една протеза струва 200 лв., а днес може би малко повече, защото данните са от преди 3 години.
Част от от решението за противопоставяне на обеззъбяването е скрито в промените, приети след 2003 г., т.е. в разширяване на пакета за деца до 18 години - ранната профилактика, ранното диагностициране и лечение на кариеси на постоянни зъби.
Държавата и денталната об­щ­ност трябва да пред­приемат последователни действия за по­вишаване на денталната кул­тура на българина - от детето, към подрастващите и по-възрастните хора. Грижата за зъб­ното здраве, възпитанието за тази грижа трябва да започне от най-ранни детски години - от семейството, от училището. Да се говори компетентно и непрекъснато за това. Парадоксално е, че рекламите за пасти за зъби всекидневно подсещат хората, че е необходима профилактика.
Зъболекарите в страната нарастват - те са 9100, което е диспропорция спрямо броя население. Това се дължи на факта, че в трите дентални факултета - в София, Пловдив и Варна - завършват средно по 350 зъболекари на година, което е прекомерно.
Неравномерно е разпределението на денталните специали­с­ти в страната. 2/3 са съсредоточени в 4 града - София, Пловдив, Варна, Бургас. Останалите региони изпитват остра нужда.
Изпълнителната власт на местно ниво трябва да осигури условия за развитието и задържането на новозавършили лекари по дентална медицина, да ги мотивира. Те трябва да имат възможността да специализират, докато работят там. Нужно е изпълнителната власт да подкрепя инициативите на регионалните структури на БЗС, частните инициативи на денталните практики, свързани с повишаване на здравната култура на населението.
Проблемите на денталното здраве на българина, необходимостта от профилактика трябва да бъдат широко и ежедневно огласявани с помощта на медиите, институциите, неправителствените организации. Необходимо е високо ниво на публичност. Българинът трябва да знае, че липсата на всеки един зъб означава инвалидизация. Тези проблеми трябва да влязат в дневния ред на държавата и парламента и да бъдат дискутирани пред погледа на обществото и поетапно решавани.
Нужни са обединени усилия на всички институции и организации, за да започне - стъпка по стъпка - излизането от ситуацията, довела до тоталното обеззъбяване на нацията.
Нивото на денталната помощ в България е високо. То се дължи на инициативността на българския зъболекар, на неговите инвестиции. Денталните практики отговарят на европейските директиви, които са съобразени и със законодателството ни, разбира се, има и изключения. Не се прави компромис със сигурността на пациентите.
Д-р Валентин Павлов обобщи резултатите от срещата:
- Трябва да се говори повече за дентална помощ, за дентална медицина - високо, на един глас и в една посока. Знаем проблемите. Знаем и решенията. Не можем всичко да решим, но трябва да посочим конкретно проблема и да кажем: имаме тотално обеззъбяване на пациенти над 60, 65-70 г., това в повечето случаи са пенсио­нери, те са лишени от здравни грижи, нарушени са техните конституционни и социални права. И затова ние предлагаме следното решение - частично заплащане на техните протези. Посочваме и с колко процента. Трябва да имаме конкретно предложение, за да да бъде поет конкретен ангажимент. Тогава ще свършим работа.

* За първи път в парламента ще се проведе Национална кръгла маса на те­ма: „Проблемите в денталната по­мощ и решаването им в полза на пациента” - на 8 юли 2015 г. (сряда) от 14 ч. в зала „Изток” на НС.
Форумът е под патронажа на Ко­ми­­сията по здравеопазване (КЗ) към НС, по инициатива и организация на д-р Валентин Павлов - народен представител и член на КЗ.
Ще бъдат дискутирани 4 те­ми, сред които „Детското дентално здраве”, „Как да спрем процеса на тотално обеззъбяване на нацията”, „Здравното осигуряване в денталната медицина - история, настояще, перспективи” и др.
В проявата са заявили участие министерствата на здравеопазването, на финансите, на труда и социалната политика, на образованието и науката, НЗОК, факултетите по дентална медицина у нас, Българският зъболекарски съюз, Асоциацията на денталните мениджъри в България, пациентски организации и др.

Снимка за спомен от ретро партито - една незабравима вечер, с която завърши 
V Национална конференция на АДМБ.

В рамките на конференцията бизнес експертът Радослав Благоев изнесе презентация на тема: Как да дадем нови крила 
на денталния си бизнес

За първи път в началото на тази година Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ) покани на неформална среща свои партньори, представители на бизнеса - производители и вносители на профилактични дентални продукти, представители на световни фирми за орална дентална хигиена, вносители и производители на дентални материали и апаратура. 
Целта бе двете страни взаимно да се запознаят със своята дейност и планове през настоящата година и, където имат общ интерес и пресечни точки, да работят съвместно. Целта още бе открито да се споделят проблемите, свързани с превенцията на денталното здраве, и да се намерят конкретни начини за тяхното решаване.

Срещата се проведе в парк-хотел „Москва”, София, на 20 февруари 2015 г.
На поканата на АДМБ откликнаха 11 фирми - „Арома”, Axis Dental, BilkaLifestyle, W&H - България, Vilem, „Крис 95”, Linea, „Оптика Лазер”,  Pierre Fabre, „Патриция”,  Phoenix Pharma, както и президентът на Съюза на зъботехниците в България (СЗБ) Иван Беров.
Присъстваше и главният редактор на в. „Дентамедика” - Емилия Караянева.
На срещата бе презентирано електронното издание на АДМБ „Съвети на зъболекаря”, предназначено за пациента и неговото дентално здраве. Представители на АДМБ и АДДБ отговориха на въпроси, свързани с провеждането на конкурса „Мениджър на дентална практика” и церемонията по награждаването.
Част от фирмите представиха свои инициативи, като АДМБ прие като ангажимент да се включи в тях.
Можем да озаглавим срещата
Как лекарите по дентална медицина и бизнесът да достигнат по най-добрия начин до пациента
За първи път се постави въпросът за обща стратегия в популяризиране на превенцията на дентално здраве сред обществото и как да се реализира тя. Дискутира се открито и как да бъде мотивиран лекарят по дентална медицина да препоръчва (предписва) по-активно продуктите за орална хигиена, дори как да се популяризират отделни брандове медицински изделия.
Д-р Венета Павлова, председател на АДМБ, представи накратко организацията, като изтъкна, че в нея „членуват големи и малки дентални практики, но всички имат една основна цел - превенцията на денталното здраве при децата”. В тази връзка всяка една от тях провежда свои инициативи - по случай деня на детето, училища за орално здраве и пр.
- Готови сме на партньорство като подкрепим и вашите инициативи - заяви тя.
Един от основните въпроси, поставен от фирмите, бе
Как да бъде мотивиран лекарят по дентална медицина да препоръчва (предписва) по-активно продуктите за орална хигиена
Според д-р Павлова „най-добрият начин да се промотира даден продукт - говорим за бизнеса и за работата на зъболекарите - е да съумеем да накараме пациентът да говори за него. Примерно как животът му се е променил след поставянето на импланти.
Възможността продуктите за орална хигиена да се предписват от зъболекаря бе поставена на дискусия от представителите на Pierre Fabre Стефан Павлов и Силвия Атанасова. За тях тежестта на рецептата е основен фактор пред пациента, особено когато се касае за, да кажем, пародонтално лечение.  Те обърнаха внимание на факта, че българският зъболекар няма навика да предписва лекарства.
Д-р Здравко Арнаудов от Phoenix Pharma уточни, че може да се предписва само лекарство, но продуктът (в случая за орална хигиена) може единствено да се препоръчва.
- Денталните лекари трябва да бъдат канал за комуникация с пациента по принцип и изобщо по отношение на денталната профилактика и продуктите. Пациентът трябва да бъде научен, че той трябва да се грижи за своето денталното здраве и това на децата си. И това е в приоритетите на зъболекаря - изтъкна Магдалена Мичева от фирма Linea. 
Според нея препоръката за даден продукт трябва да се прави от денталния асистент (в близко бъдеще), за да не се отнема от скъпоплатеното време на зъболекаря. 
Тя сподели виждането си, че „темата за денталната профилактика все още не е актуална за лекарите по дентална медицина”.
- Трябва да бъде възпитан конкретен начин на живот, на хранене - липсва цял един етап от образованието на младите хора в България. Те се консултират с BG-mamma и това е достатъчен източник на образователна информация  - сподели тревогата си тя.
Проблемите се увеличават, заради прекомерно администриране:
- За да разкаже някой зъболекар на родителите на малките деца в една детска градина, че не е проблем, предизвикващ кариес фактор, че детето яде бонбони, а че ги яде непрекъснато без да си мие зъбите, учителят трябва да получи разрешение от Министерството на образованието и науката. Уникално труден за решаване проблем, при положение че не се прави реклама на продукта, а разказът е образователен. Този проблем е затънал в администрация и пречи на нормалната комуникация между лекарите и родителите - бе категорична г-жа Мичева.
Защо вносителите на продукти за орална хигиена разчитат най-вече на препоръката от страна на зъболекаря бе разяснено в конкретика от Силвия Атанасова (Pierre Fabre):
- Всички ние сме търговски фирми, самоиздържаме се, зависими сме от продажби. За нас е важно какво се случва накрая като продажби, защото от тези приходи, които реализираме, ние отделяме процент за маркетинг, който предоставяме на организации като АДМБ, БЗС и т.н. Сега ние разчитаме клиентът сам да си реализира покупката, а не тя да е препоръчана от зъболекаря. Затова за нас подкрепата от страна на зъболекаря е много важна.
Цветана Илиева от фирма „Патриция” изнесе данни, че според статистиката за 2014 г. на един българин се пада по туба и половина паста за зъби на година, а пазарът за устна хигиена е 10 млн лв., което е драстично малко.
Как да се изведе партньорството между зъболекарите и бизнеса на такова ниво, че превенцията на денталното здраве да привлече общественото внимание
- Как можем така да си партнираме, че да накараме журналистическото съсловие, пациентите, изцяло обществото, да обръщат повече внимание на денталната медицина, на опазването на собственото си дентално здраве. Има здравни предавания, сутрешни TV блокове, където това би могло да се случва - обобщи един от основните акценти от срещата Цветана Илиева.
Според Магдалена Мичева, „когато става въпрос за национално значими проблеми, всички медии са готови да отстъпят безплатно време, стига това да не е чиста реклама”.
- За това трябва да се работи - каза тя - да направим една среща с най-важните медии. Да представим сериозността на проблема и да ги попитаме какво са готови да направят, за да се говори повече за профилактиката в това общество.
Присъстващите се обединиха около мнението, че инициативата за популяризирането на превенцията трябва да дойде от всички, които имат интерес - АДМБ, БЗС, фирмите.
- Необходимо е медийно планиране - каза гл.-редактор на в. „Дентамедика” г-жа Караянева.Медийният свят обаче върви към т. нар. крос-медия (бел. ред. стратегически планирано преплитане на съдържание, формати и канали. Задачата е да се задържи вниманието на потребителя, да се реализират ефекти от мащаба и от работата в мрежа. За да се привлече по-трайно и успешно вниманието на аудиторията, се предлагат медийни продукти под една марка (тема), с редактирано съдържание, в зависимост от аудиторията, в поредица от потенциално допълващи се канали), хартиеният, т.е. списанието, вестникът, е само един от тях (5%). Темите от срещата трябва да бъдат разделени на две основни групи - към лекарите по дентална медицина и техните специализирани издания, и към публиката. Трябва да се привлекат журналисти от масовите медии, които да работят върху проблематиката.
На срещата бе коментирано и тазгодишното издание на конкурса „Мениджър на дентална практика”, който предизвика изключителен интерес сред представителите на фирмите, включително критериите, отличията и церемонията по награждаването.
- Всички инвестират в обучение, повишаване на квалификацията, уменията. Чрез конкурса „Мениджър на дентална практика” ние оценяваме инвестициите в управлението, в полза на пациента - даде пояснение д-р Павлова.
Подчертано бе отново, че през 2015 г. церемонията по награждаването ще се проведе за първи път в София, първия петък на октомври (2 октомври) - „Световния ден на усмивката”.  
Участниците във форума решиха в най-скоро време да проведат втора среща в по-широк формат.

На 12 април 2014 г. в Старозагорски минерални бани се проведе IV Национална конференция на Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ). Тази проява на АДМБ се оказа най-посещаваната от организираните до този момент нейни конферениции - над 100 души присъстваха на лекциите. И в противовес на обичайното - по-малко на тържествената вечеря - 70. Безспорно името на Максим Бехар, президент на M3 Communications Group, Inc., България, привлече повечето от участниците („Светът и ние в хаоса на социалните медии”). Но и останалите лектори бяха на много високо ниво - Ивайло Галов и Нели Караджова с темата си „Съвременната дентална практика в интернет” и Пламен Кънчев, който се спря на „Правилно управление на личните и фирмени финанси, както и тяхното разграничаване” и „Изграждане на печеливши екипи”.
Златни спонсори на конферен­цията бяха „Аксис дентал”, и „Ден­такон” (с фирмена презен­тация), сребърни - „Линеа” (с презентация „Да бъдеш суперзвезда сред 8000: Терапията в полза на денталната практика”) и „Глаксо СмитКлайн” („Възможности за сътрудничество с „Глаксо СмитКлайн”) и спонсор - „АЛБА-ТМ”, представител на Carestream Dental за България.

Председателят на АДМБ д-р Венета Павлова откри проявата, а д-р Диана Бушкалова от Стара Загора, домакин на срещата, прочете приветствено писмо от кмета на Ст. Загора Живко Тодоров. В него се казва: „Имам удоволствието да ви приветствам с „Добре дошли” в региона на Стара Загора и туристическата ни перла - Старозагорски минерални бани. Използвам повода, за да ви поздравя и да ви пожелая успешна работа по време на IV национална конференция на АДМБ. Уверявам ви, че винаги можете да разчитате на моята подкрепа. Пожелавам ви професионални върхове, здраве и успехи”.
С препратка към 12 април - денят на космонавтиката, д-р Бушкалова отбеляза, че на срещата присъстват „хора с космически цели и мечти” и даде „полет” на лекционната част. 
В книгата "Безценни съвети за управлението на вашата дентална практика" - II част, е публикувано със съкращения изложението на г-н Максим Бехар, в което са включени и част от въпросите към него. Мислещ и аналитичен човек, обаятелен, контактен, в областта на PR Максим е величината Максимум... Идеите, които сподели с аудиторията, за ролята на социалните медии днес и мястото на денталните лекари в тях, заслужават особено внимание. Даваме възможност на повече български зъболекари да се запознаят с тези идеи.

Вижте снимки от събитието

Третата национална конференция на Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ) се проведе и тази година в Стара Загора на 20 и 21 април. 
Темата на конференцията бе „Как да оцелеем по време на криза” (Дентален сървайвър II). Мария Радева - консултант по правно регулиране в здравеопазването, говори за „Промяна във взаимоотношенията пациент и зъболекар по време на криза - юридически аспекти” и „Възможности за реклама на денталната практика и законова съобразност”. Експертът Катя Драгийска се спря на „Как да оцелеем по време на криза - данъчни аспекти”.  
Организаторите поднесоха и една приятна изненада - видео­пре­зентация на д-р Едмонд Бинхас, Франция, на тема  „Как да спечелим пациентите чрез по-добра комуникация” 
На 21 април се състоя и Отчетно-изборното събрание на АДМБ, бе избран и нов Управителен съвет.
В първата си лекция Мария Радева разгледа 

взаимоотношенията зъболекар - пациент 

като постави сериозен акцент върху застраховките. Според нея „освен всички застраховки, лечебното заведение трябва да си направи застраховка „професионална отговорност”. Законът за лечебните заведения задължава собствениците на лечебни заведения да застраховат екипите си - д-р Х, Y, Z, които са наели.” 
По думите на Радева „защитата на вашите лечебни заведения е ваша отговорност. Става въпрос за застраховка професионална отговорност на самото лечебно заведение - примерно ЕООД, което е коренно различно от индивидуалните застраховки”.
Защо това се налага? Лекторът разясни, че ако зъболекарят е нает в лечебното заведение (ЕООД) и даден пациент има претенции към неговата работа, той има комбинация от възможности - едната е да насочи своите претенции към зъболекаря, за когото твърди, че е причинил увреждането. В този случай застраховката „професионална отговорност”, направена от районната колегия, в която той членува, ще му помогне. Пациентът обаче има право да насочи своя иск само към лечебното заведение и въобще да не се занимава с конкретния извършител”. Мария Радева обърна внимание, че „напоследък точно така практикуват пациентите, защото е по-лесно. В този случай ответник е ЕООД. Ето защо то трябва също да има застраховка”. 
- Застраховките през колегиите имат нелошо покритие, но са в най-минималистичен вариант - от година на година. Необходима е застраховка, която да покрива отговорност поне за 5 години назад - предупреди още тя.
- В колегиите си вие сте индивидуални членове. Извън правомощията на колегията е да защитава лечебните заведения, тя ви защитава като членове в лично качество, а лечебните заведения трябва да защитавате вие, защото вие сте техен собственик - допълни още тя.
На финала на презентацията си Мария Радева обобщи: „В съдебната зала се говори по друг начин - езикът на медицината остава някъде на заден план. Не очаквайте съдът да говори с вас като с лекари, той говори с вас като страна в процеса”.

Рекламата на денталната практика 

бе втората тема, върху която тя се спря. Според нея уредбата по отношение на рекламата в денталната професия върви доста консервативно и не е в крак със съвремието. 
- От една страна, вие сте притиснати от изискванията на нашето време, от друга - законодателната рамка не е съобразена с настоящите пазарни условия. Проблемът съществува, но не можете да намерите адекватно решение - каза тя. 
Първият закон, който третира тази тема, е Законът за здравето. В него е записано, че „медицинските специалисти и лечебни заведения не могат да използват за своята дейност търговска реклама”. 
Мария Радева уточни, че когато говорим за медицински специалисти тук се включват всички професии в сферата на здравеопазването, не само лекарската, т.е. като физически лица и лечебните заведения като отделно обособени структури. 
- Забраната я има, съществува, но какво от това? Тя забранява търговската реклама, но всъщност не забранява общо взето нищо. Това е куха норма, защото е забранителна, но няма съответната адекватна санкция. Всеки може да разбира понятието търговска реклама по начин, който му харесва и му е удобен. 
Тя бе категорична, че „Законът за здравето (ЗЗ) не разбира нищо от понятието търговска реклама.” 
- В ЗЗ има две понятия - пряка и непряка реклама, но те се отнасят до рекламата на тютюневи изделия и спиртни напитки - уточни тя. Ако искаме тази норма да сработи, ЗЗ трябва да дефинира, да регламентира какво означава търговска реклама по смисъла на ЗЗ. Ако примерно на входа на Ст. Загора поставя билборд и напиша „Дентална клиника Петров”, отдолу телефони, сайт и пр. - това търговска реклама ли е или информационна табела? Информационно послание ли е? Мога ли да го направя? Мога, не е много етично, но мога. Друг е въпросът, ако напиша, че съм най-добрият орален хирург. 
Според Мария Радева „всички лекари, които са етични, доколкото могат спазват тази забрана, въпросът е в другите, които изобщо не се интересуват от нея, които имат конкурентно предимство пред останалите, които спазват закона. 
Следващият проблем се крие в това каква е санкцията за конкретното нарушение. Всички санкции за нарушаване на разпоредбите по ЗЗ са вменени на Районните здравни испекции (РЗИ). 
- Eдинственият начин, евентуално, но и много спорно, е РЗИ да дойдат на мястото, където е из­вършено нарушението. След това, дори да приемем, че в РЗИ имат достатъчно компетентен специалист, който много добре да мотивира в наказателното постановление, че този билборд съдържа търговска реклама и подлежи на санкция, то тя е само имуществена - 2000 лв. Така че тук няма възможност да бъде преустановено това действие. Човекът плаща и продължава упорито да си рекламира лечебното заведение, т.е. не е предвидена такава санкция, която да го принуди да спре рекламата, като например да бъде заличено лечебното заведение. Според Мария Радева, „ако нарушителят е изправен пред угрозата да заличат лечебното му заведение, ще внимава много как го рекламира”.
Тя заяви пред аудиторията:
- Без кодекса по професионална етика вие нямате работещ механизъм. Ако някой заради някаква санкция е решил да си махне рекламата или рекламното съобщение, от някакви заповеди да си преформулира идеите за реклама, то е, защото има добро желание. Но в една конкурентна среда той няма да го направи.
Мария Радева разгледа и опциите за реклама в Закона за защита на конкуренцията. Според нея това е съвременен, модерен закон, където понятията заблуждаваща и неразрешена сравнителна реклама са дефинирани точно. Този закон е дефинирал също така и понятието реклама като такова. Това обаче - предупреди тя - са понятия, приложими единствено по смисъла на Закона за защита на конкуренцията - нито РЗИ, нито ИА „Медицински одит”, нито съсловните организации могат да се позовават на текстовете на този закон, защото не са компетентни органи. Това, което те биха могли да направят, е да сезират Комисията за защита на конкуренцията, тъй като тя е компетентният орган.
Основният въпрос, който постави Мария Радева по отношение на рекламата, бе какво могат да направят денталните лекари на съсловно ниво. 
- Най-тежката санкция, която налагате като съсловни организации, е заличаване от регистъра. Ако спрете работата на нарушителя за няколко месеца, това ще бъде ефективно, но съсловните организации могат да санкционират единствено лекаря, не и лечебното заведение, което рекламира.
- Санкционирайте вашите колеги, за да не се чувстват съвсем ненаказани, ако искат да се съобразяват с вашите санкции, ако не - техен е проблемът дали ще оспорват или не, дали ще спрат или няма да спрат рекламите, но в момента вие не разполагате с адекватен работещ механизъм. Няма адекватно законодателство по този въпрос и аз искам да видя санкция, издържала в съда по отношение на рекламата. Въртим се в омагьосан кръг - нямате регламент, а докато нямате регламент, не можете да налагате санкции. 
- Кодексът по професионална етика допуска информирането на вашите пациенти, като въвежда задължително съдържание на информационните табели. Така че мога да ви дам един съвет - както сте дефинирали в кодекса какво е информационна табела и какво съдържа, така дефинирайте какво би било реклама, в кои случаи е забранена, визирайте кога е допустима и тогава няма никакъв проблем колегите ви да се съобразяват, защото тези, които не се съобразяват, ще бъдат санкционирани - каза тя.
В края на лекцията бяха обсъдени няколко въпроса. Един от тях бе дали отстъпките, които се правят на пациентите, са подвеждаща реклама? Според Мария Радева в този случай не става въпрос за реклама, защото даването на отстъпка по смисъла на Закона за конкуренцията е търговска практика. В Кодекса по професионална етика такава забрана също няма. 
Третата конференция на АДМБ завърши с Отчетно-изборно събрание. За председател на асоциацията отново бе избрана д-р Венета Павлова, за зам.-председател - д-р Нелия Михайлова. 
Останалите членове на Управителния съвет на АДМБ са д-р Михаил Далемски, София, д-р Юра Пандушева, Пловдив, д-р Диана Бушкалова, Ст. Загора, д-р Соня Еленкова, Русе и д-р Камен Петракиев, Плевен.

На 21 април в Старозагорски минерални бани, х-л „Калиста”, Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ) проведе ежегодната си традиционна среща, наречена този път Дентален сървайвър.
„Как да оцелеем по време на криза” - това бе водещият въпрос на събитието. Своите отговори пред аудиторията дадоха д-р Едмонд Бинхас, Франция, президент на Edmond Binhas Groupe и д-р Жози Бакиш, Израел, България, собственик и управител на 4 клиники в Израел и 1 в България.

Форумът премина под формата на дискусия в рамките на два дни. През първия ден за денталния мениджмънт и конкретното му приложение във Франция и Европа говори д-р Бинхас. През останалата част д-р Бакиш сподели опита си в изграждането и управлението на своите клиники в Израел и България.
Към събитието проявиха интерес управители и собственици на 70 дентални практики – клиники и кабинети, от цялата страна.
Бронзов спонсор на Дентален сървайвър бе GlaxoSmithKline, а спонсори - Pierre Fabre, Axis Dental, АЛБА ТМ - представител на корпорацията CARESTREAM INC.
Официални гости на форума бяха д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз, и д-р Донка Станчева, главен секретар на съюза. 
По време на паузата представители на АДМБ и лекторите дадоха пресконференция за журналисти. Информационна агенция „Стандарт нюз”, в. „Монитор”, в. „Телеграф”, агенция „Блиц”, както и десетки интернет сайтове цитираха думите на д-р Едмонд Бинхас: „В България имате дентални клиники на световно ниво - и като технология, и като култура на обслужването.” 
Откриването на Дентален сървайвър бе поверено на д-р Диана Бушкалова от Стара Загора, която представи френския гост и го поздрави с „Добре дошъл”. Тя даде началото на работната сесия, цитирайки слогана на д-р Бинхас: „Да работим по-добре и да живеем в повече.” 
Преводът бе дело на д-р Мария Ненчева от Сливен, която се справи чудесно с тежката за­да­ча.
Визитката на Edmond Binhas Groupe впечатли присъстващите. Компанията извършва своята консултантска дейност директно в зъболекарския кабинет/клиника - прави анализ, диагностика и предлага индивидуални решения за всяка практика. 5% от зъболекарите във Франция ползват нейните услуги. Принципният подход в консултантската й дейност се основава на разбирането, че денталните практики по света имат общи, универсални черти, както и специфични за всяка отделна страна - с различна култура и здравеопазни системи. 
Акцентите от презентацията на д-р Бинхас в България бяха мениджмънт по време на криза, повишаване на продуктивността, по-добра организация на персонала, комуникация с пациенти, доставчици, асистенти и пр., финансови аспекти, лидерство.
Д-р Бинхас очерта накратко профила на съвременния пациент консуматор – импулсивен, купуващ под въздействието на емоцията продукти, от които дори няма нужда. В ценностната му система навлизат нови стремежи - да изпита повече удоволствие, да бъде по-млад, по-хубав, по-здрав и то колкото се може за по-дълго време. Желае услугата веднага и на добра за него цена. Ето защо зъболекарят трябва да бъде по-креативен и да се адаптира към изискванията на съвременния пациент.
Добрата новина на д-р Бинхас е: „Всичко е засегнато от кризата, без онова, което касае хигиена, красота и здраве - това са областите, които се развиват въпреки кризата. Трябва да разберем искането на хората да се лекуват, а не „да си ходят ей така”, както преди време, и да се научим да презентираме по-добре леченията.”
Зъболекарят и зъболекарският кабинет също претърпяват развитие. Денталният кабинет вече е малко предприятие с тежка административна натовареност. Той е в конкуренция с всички, които предлагат услуги и стоки на пациента, извън зъболечебната дейност – от търговските вериги до туроператорите. Една от настоящите цели на денталния мениджмънт е препозиционирането на зъболекаря от „човек-оркестър” в диригент. Необходимо е осъзнаване на отговорността в собствения кабинет или делегиране на тази отговорност, в противен случай - преминаване към наемен труд. 
Д-р Бинхас отбеляза още, че в едно непрекъснато променящо се обкръжение, допълнено от споменатата вече административна натовареност, стресът, свързан с управлението, е много по-голям от стреса, свързан с денталното лечение.
Лекцията на д-р Бинхас бе наситена с динамика - той търсеше контакт с аудиторията, задаваше въпроси, отговаряше на въпроси.
Ще изведем някои от неговите виждания, изразени по време на събитието. Според него денталният мениджмънт е 80% организация, 20% отношения и точни правила, които да се спазват.
Практиката се крепи на три основни стълба - рационална организация, ефикасна комуникация (комуникация не означава много говорене), управленческо предвиждане и стратегия (управлението не се състои в това да се ходи три пъти в годината при счетоводителя).
Същественото в оценката на една дентална практика е „да се стъпи на истински цифри”. „За да се направи диагностика на практиката, трябват точни цифри, не само впечатления. Защото, ако утре трябва да направите точна диагностика и план на лечение, не може да го направите без рентгенови снимки.”
Стресът при зъболекарите идва от стремежа им да бъдат перфектни. „Трябва да спрем да бъдем суперперфектни - супермъже и супержени” - призова д-р Бинхас.
Главният индикатор за ефикасността на един кабинет е продукцията на час. Продукцията е броят на завършените, реализирани лечения, независимо дали са платени или не. Може да сте произвели за 100 000 лв., но да са ви платени 50 000 лв. Във Франция успяват 66% от продукцията им да бъде платена. Целта е тази продукция да бъде платена 95%.
Сред многото въпроси бе разгледан и този с бонусите. Според лектора бонусът е индексация, свързана с оборота и се разпределя на всички, независимо от техния принос. Премиите обаче са индивидуални.
Във взаимоотношенията с пациента при посещение в кабинета първо трябва да се спечели неговото доверие. След това идва планът на лечение. Принципът е „предлагаме, но не налагаме”. Не бива да се предлага лечение на пациента, в което самият зъболекар не вярва.
Трудно е да се представят всички акценти от лекцията на д-р Бинхас. Спрели сме се на съвсем малка част с внимание най-вече към него, тъй като за първи път се представя в страната ни. Дентален сървайвър е заснет в почти пълен обем (лекциите на д-р Бинхас и д-р Бакиш) и ще бъде наличен на DVD.
По време на втората среща на Асоциацията на денталните мениджъри в България за първи път експерт по дентален мениджмънт от Европа представи пред български зъболекари своите виждания за добро управление. Това е стъпка в правилна посока по дългия път на въвеждането и овладяването на принципите на денталния мениджмънт, доскоро абсолютно непознати у нас.
Това е повод да си припомним, че хубавите неща стават бавно и трудно. Но си заслужава.