Наглед този форум изглеждаше като среща „Четири в едно“ – на бизнеса, политиците, представители на денталния бранш и експерти. Но в дълбочината си това бе среща и разговор, където се родиха нови идеи. Атмосферата се допълваше с приятни изненади, деловитост, искреност и предпразнична атмосфера.

Не само седем степенното меню, подбраните вина от винарска изба „Рокс“ бяха изненада. Сред гостите скромно се усмихваше вече порасналата Крисия, която представи достойно България на дванадесетото издание на детския песенен конкурс „Евровизия“ в Малта с песента „Планетата на децата“, класирана на второ място.

Картички, изработени от деца в неравностойно положение, поставени на масите, посрещнаха всеки един от участниците с думите:

Пожелаваме Ви здраве и благоденствие!
Бъдете живот и будете живот около Вас –
за Вашите близки, за Вашия екип,
за Вашите клиенти!
И нека предстоящите дни
Ви дарят с щедри изгреви!

От Асоциацията на денталните (будните:) мениджъри!

На събитието присъстваха поф. Мариана Димова, ФДМ-София, зам.-председателят на БЗС д-р Георги Габровски и разбира се д-р Валентин Павлов, зам.-председател на БЗС и член на АДМБ.

Сред гостите бе и Атанас Лазаров, медиен консултант, рекламен мениджър и PR.

С авторитета си Иван Иванов, психолог, бивш зам.-председател на Народното събрание от Реформаторски блок, даде допълнителна тежест и експертиза на събитието.

Д-р Венета Павлова, председател на АДМБ, откри форума и пожела на участниците:

– Нека от тук всеки да си тръгне обогатен, за да можем взаимно да се подпомагаме. И във всяка една от темите да намерим правилните решения.

Дали всеки си е тръгнал обогатен? Ще споделим впечатленията с бъдещи публикации – на онези участници във форума, които пожелаха да ни дадат обратна връзка.

Като изразители на консенсусите от съответните тематични маси се включиха:

Мартин Димитров, народен представител от Демократична България, икономист

Любомир Аламанов – PR експерт

Мария Шишкова – Управляващ съдружник на AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria

Проф. Даниела Илиева – „Корпоративна социална отговорност”,

Д-р Диана Бушкалова, „Мегадент“ и Ирина Горялова, коуч по устойчив печеливш растеж за изпълнителни директори

Милена Виденова – мeниджъp c пoвeчe oт 20 гoдини oпит в бaнĸoвaтa, зacтpaxoвaтeлнaтa и финaнcoвaтa cфepa.

Д-р Неделчо Ситнов, „Софтуер и електронна документация“

Петър Горялов, коуч по устойчив печеливш растеж за изпълнителни директори

Адв. д-р Емилия Ангелова-Ховагимян – автор на книгата „Пациентска безопасност“ и д-р Хари Ховагимян, детален лекар, адвокат, преподавател по правни въпроси и здравна икономика

Мартин Димитров разгледа темата за „Данъчни облекчения и Управление на инвестициите”. Стигна и по-далеч, като прогнозира процесите в икономиката на България през следващата година:

– Навлизаме в една трудна 2023 г., в която две неща са сигурни – едното е растежа на лихвените проценти, т.е. заемите ще станат по-скъпи, така че който е взел заем при по-благоприятни условия и фиксирана лихва, е направил добре. От днешна гледна точка, тъй като нищо сигурно няма, изглежда, че заемите и кредитите ще поскъпнат и поскъпването ще бъде значително – и в България, и в Европа. Второто нещо, което изглежда относително сигурно е, че инфлацията ще бъде по-ниска догодина, няма да я има тази тенденция от 2022, т.е. няма да има такъв ръст на цените и такова поскъпване, вкл. това важи за стоките и продуктите, които употребяват денталните лекари.

За данъчната политика той бе категоричен: „Трябва да опазим ниските си данъци в България, което е битката на разумните хора.Това е основата за развитие на българския бизнес и привличане на инвеститорите. След всичките кризи, които се случиха и допълнителни разходи, които се направиха, 10% корпоративен данък и 10% личен данък са на прага да бъдат увеличени. Това е планът на всички тези хора, които искат да харчат милиарди левове повече в България.

Мартин Димитров сподели идеи, които да се подложат на дискусия. Една от тях: за ускорена амортизация при инвестиции в машини и оборудване, за да има по-добра производителност и това да се приспадне от печалбата.

 

Консенсусите от масата, ангажирана с темата „PR и реклама, вкл. PR по време на криза”, изнесе Любомир Аламанов.

Той предложи „Няколко практични идеи, които могат да се използват. На първо място комуникацията, която по принцип е много отговорен и сложен мениджърски процес, даже мениджърско задължение. Ако го кажем така, ще бъде много сложно. Затова първата задача на комуникацията е да бъдете симпатични, особено вие, зъболекарите…:)) Когато сте симпатични, можете да направите всичко.

Второто нещо: намерете си вашата лична характеристика. В България има 10 000 зъболекари. Какво ви отличава от останалите 9 999 зъболекари? На нашата маса, разбрах, присъства представител на първата дентална клиника в Бургас, представител на първата дентална клиника в Пловдив. И единственият зъболекар в България, който не се отличава с нищо от другите. Но да не се отличаваш с нищо от другите, също е отличителна характеристика:)) Какво, да кажем, отличава мен, от останалите хора, които се занимават с PR? Аз съм единственият математик, който е PR, и единственият PR, който е математик. Завършил съм математика във ВМИ, преподавал съм 2 години теория на множествата. Какво правя в комуникациите не ми е съвсем ясно, но съм си намерил тази уникална моя характеристика, която ме отличава от всички други. Намерете я и вие вашата, за да можете въз основа на тази характеристика да подготвите вашето уникално предложение за продажба. Какво по-уникално предлагате?

Той се спря и на това какви комуникационни канали и инструменти да се използват, коя е най-добрата реклама за денталните лекари, необходими ли са стимули за някой, който напише хубава дума за денталната практика или денталния лекар, подходящи ли са клипчета с „преди“ и сега“. Също така запозна участниците с новата концепция що е то криза, как да бъде предотвратена и пр.

На първо място най-важното е да оценяваме хората – заяви Мария Шишкова от името на масата, дискутираща темата: „Стимули за екипа и как да задържим хората от екипа“.

Според Шишкова 2/3 трети от хората си тръгват от организациите, защото не чувстват, че усилията им и това, което те са допринесли, е оценено. В подкрепа на изследването, тя цитира Ричард Брансън, че „Най важното в един бизнес не са клиентите, а служителите“

Шишкова изнесе данни, че „в последните месеци ние имаме доста откази за много привлекателни управленски роли с разлика в съществуващото възнаграждение и потенциалното бъдещо възнаграждение от няколко хиляди лева. Това е така, защото хората не искат да си напуснат екипа, в който се чувстват добре или искат да си запазят комфорта да имат гъвкаво работно време – да работят примерно от вкъщи. Или предпочитат сигурността и усещането, че правят нещата, които истински им харесват.

Това означава, че нашата среда – поне в София –  започва да съзрява – анализира тя. Все по-трудно е привличането и намирането на хората, които търсим. От друга страна, още повече си заслужава да се фокусираме върху това, след като ги намерим, как да направим така, че те и ние да се чувстваме като хора, достатъчно мотивирани да работим дълго време един с друг. Едно от нещата, които можем да направим, е още на самия вход да съберем повече информация за тях самите. Да направим тестове, даже центрове за оценка.

Шишкова представи и други акценти – мотивационното съвпадение и спойка, от кого се управлява работния пазар, дали парите са хигиенен или реален мотивиращ фактор и пр.

Избрахме два акцента от проф. Даниела Илиева, която сподели идеите, родени на масата с тема „Корпоративна социална отговорност“:

– „Корпоративната социална отговорност“ за някои от нас – каза тя – е социално задължение, за други социална реакция. Да кажем, в районите, където функционират вашите дентални практики, има някакъв наболял проблем. На нашата маса коментирахме подхода на една дентална клиника във Варна с 450 души, работещи там, и как точно тя адресира проблемите за техните пациенти, които летят от чужбина, в случая Западна Европа. Денталната клиника е решила да обезпечи вредните емисии от самолетите, като обратно за всеки пристигнал пациент се засаждат дървета. Това е пример са социална реакция и социална активност.

Проф. Илиева разви и  концепцията си за Agile (пъргав) Management, присъща за динамични IT проекти, където се залага на бързина и фокус върху проблема, а не върху йерархия, бюрокрация и протоколи. Типично за agile е сформирането на експертни екипи за задачата/проблема, а не да се залага на традиционна организационна структура.

Как чрез agile management и agile communication да направим процесите, организацията на процесите и екипите пъргави и отговарящи на динамиката на средата? В една организационна структура обичайно имаме пирамида, където отгоре на долу се спуска каква ще бъде актуалната кауза за даден период. Правилното обаче е да има т.нар. обратен подход – да ангажираме служителите, да използваме, примерно, следващия тиймбилдинг, за да им дадем шанс да генерират идеи.

 По темата „Комуникация с външни партньори“ говориха д-р Диана Бушкалова и Ирина Горялова.

На първо място – какво означава партньорство? В денталния бранш то прераства дори в приятелства, зъболекарите стават близки и с пациентите си. Партньорството е доверие, ангажираност, заедност – отговори д-р Бушкалова.

Цитиран бе Рей Далио, който твърди, че „През следващите 10 години нито една компания в света не може да премине без две неща – доверие във взаимоотношенията и създаване на общности“. В случая създаване на общности с пациентите и общности с доставчиците. Както бе споменато вече, в денталния бранш всичко е толкова лично – всъщност всички са приятели и партньори. Линията, по която разсъждавахме на масата – разкри Ирина Горялова е: точка А – т.е. къде се намира денталният бранш, къде се намират партньорствата в момента и какво са успели да направят през последните 30 години. И коя е точка Б – къде денталният бранш иска да бъде след 10 години. Как искаме да излезем всички от тази ситуация – да пристигнем изтощени и изморени или по-устойчиви като хора и бизнеси?

На масата са дискутиран още кои са предизвикателствата по този път, за да достигнем до мястото, където искаме и какви са ресурсите, които са ни нужни, за да стигнем до там. Д-р Бушкалова назова част от тези ресурси – гъвкавост, адаптиране и подобряване на комуникацията.

Пред участниците бяха изнесени, обобщени около 15  партньорства, свързани с всяка дентална практика – от зъботехниците, дилърите, счетоводителите…до интернет и социалните мрежи.

Милена Виденова се ангажира с изводите от темата „Ролята на застрахователите“. И изведе най съществените:

– Едното е свързано с активите, които управлявате, имуществото – движимо и недвижимо. Тук изключително важно е какво е самоучастието, какви са основните рискове – пожари и други непредвидени събития. Голяма част от хората на масата споделиха, че ползват външно финансиране и може да се случи да изпаднат в хипотезата на подзастраховане, т.е. ако са застраховали само частта, свързана с финансирането, добре е да се мисли за цялостната концепция. Тя открои прекъсването на бизнес като най-нежеланото събитие, което се е случвало на не малко зъболекари. Така че застраховката „Прекъсване на бизнес“ е изключително ключова – подчерта Виденова.

Тя говори още ма групата застраховки, свързани с отговорностите, отговорността на работодателя, дигитализацията, застраховките „Социална придобивка“ и пр.

– На нашата маса разгледахме юридическата и икономическа страна на въпроса за „Оценка на денталния бизнес” – сподели Неделчо Колев, експерт счетоводител.

 – От юридическа гледна точка в България няма ограничения за продажба и придобиване на дентални практики. От икономическа гледна точка първият от важните аспекти е оценка на активите, които притежава денталната практика при продажбата.

Вторият метод е методът на пазарните аналози, но за съжаление в България все още няма изявен капиталов пазар, който да даде история на такива сделки, на базата на която да оценим една дентална практика правилно.

На трето място – това е оценката на приходите – допълни Неделчо Колев.

– За всичко, за което тук си говорим – стимули за екипите, за инвестициите – в крайна сметка трябва да има електронен организъм, който да движи тези бизнес процеси, смята д-р Неделчо Ситнов, говорител на масата с тема: „Софтуер и електронна документация“.

– Годината е 2023, всички имат телефони в джоба си и те са толкова мощни, колкото ракетата, която са изстреляли към луната от САЩ през 60-те години. Виждам, че всички записвате на тетратка с химикал. Представете си, че всички слушате изводите от кръглите маси и си правите записки на телефона за онова, което е най-важно за вас и най-интересно и след това то излиза на едно голямо електронно табло. Ние виждаме примерно 2000 записки и ги анализираме. Тетрадки и химикали не можем да анализираме. Трябва да забравим тетрадките и химикалите. За денталните практики е необходима дигитализация. Ако една клиника иска да бъде устойчива и конкурентоспособна, гъвкава, в днешно време неизменно трябва да използва някакъв софтуер, за да автоматизира своите бизнес процеси.

Изводите от дискусията на тема: „Участие на бизнеса в превенция на здравето” направи Петър Горялов

Като начало той направи тест сред участниците във форума, обръщайки се към тях:

 – Едната реалност, която трябва да отчетем, е – от 0 до 10 – каква е осъзнатостта на бизнеса за това колко е важно денталното здраве?

Отговорите бяха от порядъка на: 4, 2, 1.

– Според нашата маса е 1 – заяви Петър Горялов. И всъщност, това е сериозно предизвикателство – липсва осъзнатост в бизнеса колко е важно денталното здраве.

– Но нещата се променят – отбеляза той – вече има едно много по-централно място на денталните лекари, защото – както формулирахме на нашата маса – за да има цялостно здраве, няма как да стане без дентално здраве.

– Втората реалност, която засякохме, е: Със сигурност ще има радикална промяна на икономическата ситуация – от тази година до следващите 7 до 10 г., която ще е съпроводена, от една страна, с инфлация, от друга – с вдигане на лихвите, която ще доведе до рецесия и пр. С други думи – ще има голяма икономическа несигурност, в която три неща ще бъдат особено важни за нас като хора, вкл. и за бизнесите – на първо място: физическото здраве, на второ място – финансовото здраве (цената на липсата на превенция е изключително висока) и на трето – психическото здраве.

Адв. д-р Емилия Ангелова-Ховагимян и д-р Хари Ховагимян обявиха консенсусите, постигнати на тяхната маса с тема: „Пациентска безопасност“. Адв. Емилия Ховагимян дава следната дефиниция за нея: „Пациентската безопасност е система от правила и действия, които задължително се спазват от всички работещи в здравната система, при предоставянето на здравни грижи в целия лечебно-диагностичен процес, гарантира правото на информиран избор и не допуска вреда за пациента“.

– Категоричният консенсус, до който стигна нашата група – сподели адв. д-р Емилия Ховагимян е, че определението е това и обхваща абсолютно всички участници в здравната система. Пациентската безопасност е бъдещето на нашата здравна система. Не можем да си говорим само за мениджмънт и управление, трябва да си говорим и за пациентска безопасност – допълни д-р Хари Ховагимян.

Как премина събитието през погледа на проф. Мариана Димова, д-р София Буджева, Бургас, д-р Валентин Павлов и др. – очаквайте в следващи публикации.

Фотографии: Лилия Йотова