Изключително важно е да намериш алгоритъма за себе си – как да си подбираш пациентите. Кои са твои. Не да ги изгониш, а да ги насочиш там, където би трябвало да са те.

Не можеш да им кажеш, разбира се, ти си сбъркал, върви там, но това е много важно. Това е големият проблем – да не прецениш правилно пациента – не е бил за теб, но си преценил, че е за теб.

Накрая можете да станете роднини. Може би това всъщност е разковничето, за да има една успешна практика – да не се подценява селекцията на пациентите и да си мислим, че най-важното е какво сме направили.

Както казва италианецът д-р Даниеле Берета „Никой пациент не разбира какво прави зъболекарят“. Важното е честното и отговорно отношение към пациента и да не поемаме случаи, които не можем да решим.