Асоциацията на денталните мениджъри в България проведе в края на май едно от най-мащабните си и значими събития през тази година: Един споделен лекционен ден с проф. Павел Станимиров – „Управление на риска в денталната медицина“.
Форумът привлече вниманието на над 150 участници от цялата страна, както и голяма група от младата смяна – 33 студенти по дентална медицина.
Проявата се състоя в х-л „Маринела“, София от 9 до 18,30 ч.
Златен спонсор бе Bredent Group Bulgaria, бронзови спонсори – Аксис, България и Линеа Трейдинг. АЛБА ТМ и Дентиос бяха спонсори.
Откриването направи д-р Венета Павлова, председател на УС на АДМБ. Водещи бяха д-р Димитър Ковачев от УС на АДМБ и д-р Веселина Дукова, Русе.

Интересът към събитието и темите напредваше дори в хода на лекцията. След първите часове някои от участниците заявиха допълнително присъствие на своите мениджъри. Други коментираха в паузите, че при следващо издание на същата лекция ще дойдат на всяка цена с екипите си.

Наистина часовете на този споделен лекционен ден летяха. Но, силно наситени със споделения опит на лектора, оставиха трайна следа и послания, които ще бъдат ориентир за денталните практики у нас.
Материята, която той разгледа прецизно и в детайли, с редица приложени случаи, определено ще провокира към проактивни действия денталните клиники и кабинети за овладяване на рискови ситуации.

Известно е, че в организма на всяка дентална практика съществува и т. нар. неодушевена система – от правила, правни разпоредби, нормативи, протоколи за работа, документи, софтуери, апаратура и пр. Тя трябва да се следи с внимание, да се актуализира и управлява, за да се преодолеят определени рискове. В тази връзка лекторът посочи и коментира многобройни случаи от ортодонтията, ендодонтията, имплантологията и пр., изпратени му от практикуващи дентални лекари.

В края на лекцията проф. Павел Станимиров бе удостоен от името на АДМБ с Почетен плакет „За изключителен принос в денталната медицина и добрите дентални практики в България“.
Официален представител на форума от страна на Българския зъболекарски съюз бе главният секретар на организацията д-р Борислав Миланов. Сред присъстващите бяха редица председатели на районни колегии на съюза.
Събитието привлече знакови имена от денталното съсловие, собственици и управители на престижни и силно развити практики от цялата страна.
Проявата завърши с дискусия и приятелска вечер.
Гост на купона отново бе и приятелят на асоциацията „щурецът“ Валди Тотев.

По време на дискусията проф. Станимиров отговори на редица въпроси. Можем да ги обобщим така: За студентите по дентална медицина, за това какво ни казват филърите и ботоксите. За работата на Българския зъболекарски съюз със съсловието и университетите, за ролята на документацията. И още – за „Брата „Лекарски съюз”, разграничаването на професиите, за седацията.

За студентите по дентална медицина, филърите и ботоксите

По отношение на студентите по дентална медицина нещата действително са неблагоприятни. В последната година, например, огромна част от студентите са приети само с тройки, т.е. бъдещите зъболекари.
Това е нещо, което ще има негативни последици в разбирането на тази доста сложна материя, много сложна в човешки и професионален план. С него не можем единно да се справим.

…А ето какво ни казват филърите и ботоксите (бел. ред. поставяни от зъболекари) – симптоматично е – че това е трудно, онова изглежда лесно. След като могат да го правят хора, които даже не с тройки са станали козметички, защо пък да не могат да го правят зъболекарите. Лош симптом е.

Истински мен не ме интересува какво правят зъболекарите върху лицата на тези жени и мъже. Ние, хирурзите, си казваме: „Всеки пациент си заслужава доктора”. Проблемът е друг – зъболекарите проявяват интерес към нещо – това е симптом – на което не са обучавани, а не го проявяват към трудния клас ендодонтия! Започва замяна, а не дали имат право или не. Днес не говорих за това кой има право и кой няма право. Единствената възможност е в обучението и в разбирането на отговорността.

Когато рано се създаде усещане за неуважение към човешкото, то след това е много лесно. Друг въпрос е, но той е много етичен въпрос, защото ние сме посткомунистическо общество с последици, видно, което няма лесно да се справи с тази ситуация. Ще стане така: колкото години комунизъм, толкова години ние не можем да излезем от начина на мислене и че трябва да вървим в някаква посока.

Професията и университетите

Интересът към професията пада категорично, защото, от една страна, България има много нерегулирана политика в практиките, от друга страна – зъболекарите не са малко и ще се увеличават и е ясно, че няма да могат да изкарват. Същевременно поддържането на една практика стана много скъпо и трудно. Когато ние оставахме да учим в България, всички оставаха в България. Това беше времето преди Европейския съюз. След Европейския съюз, тези аналози, които бяха на отличниците, отидоха да учат в Европа. Нещо, което е много лошо, но не и нещо, с което не можем да се справим.

От друга страна, политиката на университетите е такава, че я няма тази специфична воля да гарантираме. Защо я няма? Защото, когато вие имате да избирате от студенти, влезли с тройки, то е ясно, че ще останете без хора. Ето тук е тази тънка зависимост между – на кого преподаваме, колко студенти трябва да имаме, от какво си изкарваме парите. Влиза се в един порочен кръг, от който няма да има излизане.
Това съвсем не означава, че университетите не трябва да изискват тези стандарти. С д-р Борислав Миланов доста сме говорили по въпроса, защото ние реално нямаме актуална информация какви са компетенциите на хората, които излизат от университетите по дентална медицина. Истинските компетенции! Дали ние ги научихме да правят психомоторика? Например в ендодонтията. Защото да работиш върху един пациент, който да го броиш за фантом и да направиш 6-10 коренови лечения, съвсем не означава, че можеш да изработиш психомоторика, да можеш да работиш в огледало, да работиш с високооборотни машини, със съвременните инструменти, които също предпоставят риск от фрактура.

Работата на Българския зъболекарски съюз със съсловието и университетите

Тук е и ролята на БЗС, защото няма друга организация – добра, лоша – всъщност по-добра организация от БЗС няма, не може и да има, защото тя е създадена със закон, защото тя реално по своите ефекти е по-силна дори от университетите и може да бъде, ако реши. Така че процесът трябва да върви през работата на БЗС със съсловието, респективно с университетите. Но аз искам да попитам хората, които стават членове на БЗС, какво са научили. Освен това, когато станеш зъболекар и си млад, дали можеш да работиш трети или втори-трети. Не, не си се научил, т.е., за да може професията да е авторитетна, тя трябва да бъде сериозна. Нали в крайна сметка тези, които летят в небето и ни карат на екскурзии, трябва да покрият определени критерии, тъй като тяхната дейност е квалифицирана. Нашата дейност – също. Отнася се и до шофьора, който кара деца или е в градския транспорт.

Ние сме в особена ситуация – не сме поставени от закона равни на останалите хора, които карат кола. Ние сме в много по-високи изисквания, затова за нас наказанията са много по-високи, защото е необходимо да бъдем много по-отговорни. Така че, ако трябва да вървим по лицемерието, ние няма да можем да продължим този процес, ако го замазваме. Аз зная, че забраната не работи, забраната е нещо несъвършено, работи превенцията, усилията, създаване на умения и на компетенции.

Работи една стабилна система за следдипломно обучение. Ако вие вземете една фалшива специалност по имплантология, фалшива специалност по орална хирургия или фалшива специалност по протетика, терапия, то няма никакъв смисъл. Ще се водите единствено, че имате специалност и никой няма да ви брои за специалист. Това пък е проблем, от една страна, на тези, които имат специалност, че не се чувстват зачетени. За да можете да се чувствате зачетени, трябва истински да докажете съответните компетенции.

Документацията

Документите трябва да бъдат изработени от БЗС. Трябва да има кампания и да се обяви, че на сайта на БЗС е качена информация за всяка процедура, защото – трябва да заяви зъболекарският съюз: „Ние се грижим за вас!”. Така се създават нагласи в средата, в пациентите и се формира общественото мислене, респ. пациентите ще изискват много повече от своите зъболекари.

Ако аз сега изляза по телевизията и кажа: „Уважаеми граждани, когато отидете на зъболекар, не забравяйте да поискате своята касова бележка…” Няма да го кажа, но трябва да се каже, защото всички дела са започнали от липсата на касова бележка.
В нашата практика няма нито един случай, в който да няма документ. За мен най-важното и първо съществено нещо е дали има документ.

Ако ние кажем на пациентите: „Когато отивате при вашия зъболекар, не забравяйте да поискате информацията за процедурата” и той го чуе три пъти по телевизията, пациентът ще каже: „А, ясно, сестрата ме посреща, дава ми информацията, но това аз го чух по телевизията”. Ако сега обаче, в момента, вие излезете с едно информирано съгласие, второ, трето, пето информирано съгласие, пациентите започват да се смущават.

Аз съм убеден, че вие имате затруднения в процеса с това да давате за всяка процедура информирани съгласия. Документите трябва да се изработят от БЗС, да се изпратят в МЗ и пр.

Повелителната форма „трябва”, специалностите и специалистите

Надявам се, че не съм оставил впечатление у вас, че изповядвам политиката на забраната. Използва се повелителната форма „трябва”. Зъболекарят трябва да може да прецени риска от ендодонтското лечение, риска от хирургичното лечение, т.е. всичко е в повелителна форма, то е задължително. Не можем да създаваме качествени кадри, ако те не могат да разберат риска.
Разбира се, има примери и в другата посока: при подготовката на този курс аз помолих много зъболекари да ми изпратят снимки на ендодонтски лечения. Възхитен съм!

В света има две специалности – орална хирургия и ортодонтия, защото носят специфичен риск. Защото границата е много тънка, усложненията са много високи. Това са първите исторически специалности. Орална хирургия се отделя като първата медицинска специалност за устата. Двойно образовани тогава са били абсолютно всички орални хирурзи, които после стават стоматолози. Същото е и с ортодонтите, защото ортодонтите са били една част от хирурзите, тъй като по това време в Европа и САЩ има много деформации, цепки, което е било основната патология.

Когато обаче ние у нас натълпихме 100 специалности, вече има много сериозен въпрос – създават се нагласи за това, че имаме различни специалности и че всяка специалност иска да загради територия.

Най-големият проблем специално за ендодонтистите е, че те казват: „Ние сме специалистите, вие няма да правите кривите корени!”. Но когато искат стандарт, те ни казват: „Микроскоп задължително, очила задължително, ултразвукови накрайници за вадене на инструменти – задължително”. Те свиват изискванията за своите практики, а в същото време слагат ограниченията на ниво – няма да правите криви канали. Така професионално съсловието никога няма да се разбере.

Умната европейска профилна компетенция казва: „Трябва да може да правите”, т.е. длъжни сте да можете да обработвате канали, да обработите работна дължина, да поставите правилно работната дължина“.

Но ние вървим традиционно в нашето общество чрез забраната, а не чрез изискването. Ето защо няма да можем да постигнем някакъв успех. Основната професия е да направиш зъб, кариес, да извадиш прост зъб, да направиш обтурация, коронка и ендодонтско лечение. Това е професията на зъболекаря.

Има един обем от дентални процедури, които ние наричаме хирургични – екстракции и пр., които е ясно, че се извършват и е нормално да се извършват. Защо? Защото аз, примерно, си подбирам пациентите. Проучвам как говорят, харесвам ли ги, не ги ли харесвам. И да ми дадете всички пациенти, аз ще кажа – не, не, дръжте си ги, защото аз не ги искам. С други думи хирурзите не могат да поемат ваденето на зъбите, нито пародонтолозите могат да поемат пародонталната терапия, нито ендодонтистите специалисти с диплома не могат да поемат ендодонтското лечение. Затова Америка и Европа са добър модел. Там казват: „Работете!” Но има разумни правила: „Не увреждайте!”

Ние някак си тук наложихме концепцията, че това са стандартите – колкото, толкова, защото пациентите нямат пари. Пациентите наистина нямат възможности, а ние не сме подкрепени от държавата – темата е сложна.

Братът „Лекарски съюз” и разграничаването на професиите

По отношение на брата „Лекарски съюз” моето мнение е, че е крайно време да се разграничат истински професиите. Не може да има изискване в Закона за здравето за дейността на зъболекар, което е ниско рискова процедура, като за кардиолог. Ние имаме различни професии, не случайно сме разделени по директива. Аз се изказвам като зъболекар, защото упражнявам тази професия следобед в кабинета си

Но за нас изискванията по директива за обучение са едни, за лекарите други – т.е. професиите са различни. Денталната медицина се е формирала от общата медицина чрез оралната хирургия – през 1864 година. Ясно е, че професията се е развила, но е ясно, че ние не сме една и съща професия.

Когато ние си вървим с брата, всъщност братът си върви доста добре по своите интереси – защото има милиарди за медикаменти и за всякакви неща. В същото време ние вървим в сянката – по нормативна база отговаряме за всичко, по информирано съгласие за кариес отговаряме като за операция на сърце… Нещо не е така! Ние имаме нужда от наша документация и че тя е различна от история на заболяване. Ясно къде са допирателните. Трябва да се създаде усещане за качество и експертиза.

Седацията

Седацията е абсолютно нерегламентирана дейност, опасна и влизате в много сериозно нарушение. Единственият начин, ако искате да работите седация, е да регистрирате по нормативната база лечебно заведение, което има право. Това е регламентирана дейност. Всичко, което е свързано с „човекът с куфарчето“, е много рискова тема, защото в закона няма седация, която да е само седация.

Когато има инцидент, се задава един много специфичен въпрос. Имало ли е показания за седация, особено при работа с деца.
Спорен е въпросът. Ако детето е истински неспокойно, но това вие можете да го констатирате, прави се един опит с детето, втори опит и ако то е истински неспокойно и не можете да правите качествено лечение, тогава вие отивате към венозна седация.

Тук обръщам внимание, че венозната седация е много по-рискова от общата анестезия. Венозната седация възбужда децата и е много опасно да има обструкция на дихателните пътища. Общата анестезия е безопасна, седацията е опасната. Защото, ако пациентът ви е дълбоко успан и особено ако е дете и то започне да мърда, да рита, тогава нещата стават сериозни. Седацията на деца до 6-годишна възраст е нещо, което е забранено, защото това е времето, когато те се плашат много, много са моторни, анестезиолозите бухат опиатите и детето отива в обща анестезия. Когато отиде в обща анестезия, е въпрос на кратко време да потисне дишането. За три минути трябва да се интубира, а деца се интубират трудно и стават инциденти.

Не трябва никога да имате пациент, който да хърка или който да спи. Аз не оперирам хора, заспали под седация. Моите са будни и много добре обезболени, но анестезиологът държи кръвното стабилно. По никакъв начин вие на зъболекарския стол не трябва да имате спящ човек.

Ако това е търсеният резултат – да кажете: ние ще ви успим, вие ще сте спокоен, това е седация, това е опасно нещо. Ако пациентът е леко седиран и е буден и приятно ококорен, блажен, вие работите, той е спокоен. Проблемът е, когато той е заспал, защото възможността да потисне дишането в зъболекарския кабинет е въпрос на минута. Примлясква ли, а това означава токсичност, той започва да потиска дишането, което може да доведе до сериозно усложнение. И от тук на сетне вие не можете да се защитите, ако нямате регламентирана дейност.