8 юли 2015 г. ще се отбележи като дата на първата кръгла маса, проведена в парламента, на тема „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента”.

Така след почти 15-годишен застой бе възстановен дебатът на най-високо ниво за бъдещето на денталното здраве на нацията.

Форумът бе организиран от народния представител в 43 НС от Реформаторския блок д-р Валентин Павлов, под патронажа на Комисията по здравеопазването и нейния председател д-р Даниела Дариткова.

В дискусията, състояла се в зала „Изток” на пар­ламента, взеха участие председателят на НС Цецка Цачева, зам.-председате­лят на НС Иван Иванов, мини­с­търът на здравеопазването д-р Петър Москов, заедно с целия си екип: зам.-министрите д-р Б. Пенков, д-р В. Шарков, д-р А. Персенски, управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов, зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева, представители на Министерството на труда и социалната политика, изпълнителният директор на ИА „Медицински одит” д-р Златица Петрова, Българският зъболекарски съ­юз (БЗС), Съюзът на зъботехниците в България, Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ), СБЗ, факултетите по дентална медицина, пациентски организации и др.

Важно е да се подчертае, че кръглата маса в парламента бе продължение на кръглата маса, провела се през май т.г. в Стара Загора, по инициатива на АДМБ.

Форумът в Народното събрание бе тласък за по-нататъшни дискусии, уточняване на приоритетите в денталната сфера и вземане на съответните управленски решения.

Бяха назовани и проблемите, някои от които са:

– Недостатъчно финансови сред­ства, недофинансиране на системата

– Изключително тревожно със­тояние на детското дентално здраве, заради неправилно хранене, липса на хигиенни навици, на родителски контрол и т.н.

– 13% от българите над 60 години са тотално обеззъбени

– Отсъствие на дентална здравна култура като цяло в населението

– В 10 области на страната няма специалисти, останалите са в пенсионна възраст

– Съсредоточаване на повечето зъболекари в София, Пловдив, Варна, Бургас и редица други проблеми.

Резултатите от форума могат да бъдат определени като оптимистични. Налице е промяна на Наредбата за специализация на денталните лекари. Има и консенсус за увеличаване на парите за дентално здраве, както и за добавяне на една или две дейности към пакета за дентална помощ на НЗОК. Всичко обаче зависи от преговорите по новия НРД между БЗС и НЗОК.

Бе поет ангажимент от страна на социалното министерство съвместно с НЗОК да се търсят възможности за финансиране на протезите на тотално обеззъбените български граждани над 60-годишна възраст.

В тази връзка трябва да се отбележи изключително силната презентация на председателя на АДМБ д-р Венета Павлова на тема „Как да спрем процеса на тотално обеззъбяване на нацията”. В рамките на презентацията бе представен и видеоклип, който развълнува участниците.

Презентации на срещата направиха още д-р Б. Миланов, председател на БЗС, д-р Н. Шарков, гл. секретар на БЗС, проф. Милена Пенева, дм, ръководител катедра „Детска дентална медицина” във ФДМ-София.

Статистика за състоянието на детските зъби бе представена от проф. Милена Пенева. Тя говори за кариеса и неговите усложнения при децата като сериозен рисков фактор за общото им здраве и предпоставка за по-сериозни здравни проблеми в по-късна възраст. Според нея е нужно да се възприеме друг подход при финансирането от страна на касата. НЗОК да заплаща лечението на кариеса и пулпитите в обратимите, а не в необратимите фази, с прилагането на съвременните неинвазивни методи. Тя отбеляза, че кариесът не е лезията, която наблюдаваме, а кариесът е процес, съществуващ дълго преди появата на лезията.

По повод на изчисленията, изнесени от д-р Шарков, че „на месец българинът разполага с 1,37 лв. за дентална помощ – малко повече от билет за обществения транспорт…” здравният министър д-р Москов направи специален коментар

„Няма как да не взема думата, иначе ще останете с впечатлението, че вече е подписан чек за трета дейност и това е някак си вече решение, осигурено е финансирането и т.н. Там, където има възможност, нещата се случват. Бих желал обаче да не се спекулира с цифрите. Чух, че са падали на български гражданин по 1,37 лв. за дентална помощ на година. Добре, аз мога да обърна цифрите по друг начин – каква част от българските граждани се възползват от дентална помощ, какво е реалното доплащане и т.н. Неща, които са за друго място и няма да говорим тук. 1,37 лв. за дентална помощ е спекулативно и формално вярно, както е формално вярно, че, ако разделим броя на стоматолозите, които работят с касата, на парите, отпускани за дентална помощ – ще излезе, че касата им дава около 18 000 лв. на калпак. Бюджет на годишна база от 120 млн. лв. и 7000, които работят с касата. Също вярно, но много спекулативно.

Този разговор е свързан с диалога между касата, съсловието и държавата. За мен, като човек, който носи някаква отговорност, на първо място е важен въпросът – докрай извървян ли е пътят за максималното и пълноценно осигуряване на децата до 18-годишна възраст? Можем ли да кажем, че там, с това което имаме, сме осигурили някаква що годе норма? Да или не? Едни казват да, а колежката ви тук казва друго (Бел. ред. проф. Милена Пенева). Има държави, като Швейцария например, където държава, фондове, общини подсигуряват това нещо, а оттук нататък всеки се оправя както може. Това е един модел. Тук става въпрос за разговори, преговори, приоритети. Това, което направи държавата, министерството и пр., е подкрепата за програмата за силанизацията, защото то е ясно разказваемо и на финансисти, лекари и зъболекари. Като вложиш 1 лев за силанизация, спестяваш 10 за бъдещи усложнения. Затова молбата ми е, наистина има разбиране от всички страни, но нека да не спекулираме с цифрите – 1 млрд и 380 млн. лв. българската стоматология няма да има в обозримо бъдеще. Не мисля, че това са парите, към които трябва да се стремим. Трябва ясен разчет, какви са приоритетите и то по медицински показания. Защото, ако колегата казва, че обеззъбяването при възрастните е тежък проблем, аз казвам – не, кариесите при децата са не по-малко тежък проблем. Да видим къде се срещаме, какво финансираме, имаме ли завършена задача, коя е първата и коя е следващата.”

На срещата стана известно, че д-р Москов е първият здравен министър, който подписва втория етап от Националната програма за профилактика на оралните заболявания на децата до 18 г. (2015-2020 г.), част от която е и Програмата за силанизиране на първите постоянни зъби на децата.