Първата кръглата маса на тема „Проблемите в денталната помощ и решаването им в полза на пациента” се състоя в Стара Загора през май. Тя бе организирана от Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ), под патронажа на д-р Валентин Павлов, народен представител от Реформаторски блок (РБ) в 43 HC. Форумът бе в рамките на V Национална конференция на АДМБ.
Участието бе на широка основа – представители на местната власт, ангажирани с проблемите на здравеопазването, представители на парламента, на зъболекарския съюз, на зъботехническия съюз и други дентални организации, на денталните дилъри, журналисти.
Срещата бе открита от д-р Венета Павлова, председател на АДМБ и водена от д-р Диана Бушкалова.
Дискусията премина в откровен и колегиален тон, акцентът бе поставен не само върху проблемите на денталната помощ у нас, но и рефлектиращи върху денталното здраве на нацията. Чуха се различни гледни точки, подкрепени с аргументи.
Основно форумът се спря върху десетина проблема, като един от тях – констатацията, че възрастното население на България над 60-годишна възраст на практика е лишено от право на зъбна грижа – се превърна във водещ.
Този въпрос бе поставен за разглеждане в началото на дискусията от д-р Юра Пандушева и отбеляза нейния край с предложението в пакета за здравно осигуряване да се включи частично заплащане на протезите на възрастните хора над 60 години.
Освен парламентът, Министерство на здравеопазването, НЗОК, към решаването му трябва да бъдат ангажирани Министерството на труда и социалните грижи, експерти, пациентски организации и др.
Този въпрос ще бъде поставен и на предстоящата Национална кръгла маса в НС (Виж карето на стр. 3)
Резюме на десетте акцента от кръглата маса
Необходимо е увеличение на средствата за дентална помощ в национален мащаб. Намаляването им от 9,3% (от началото на здравното осигуряване и рамковото договаряне) на 4,41% през тази година е драстично. През 1992 г. СЗО препоръчва средствата за дентална помощ да станат 10% от средствата за здравеопазване в период до 2010 г.
Голяма част от възрастното население на България над 60-годишна възраст на практика е лишено от конституционно право на зъбна грижа. Тази несправедливост категорично трябва да бъде отстранена. Необходимо е частично финансиране, но е затруднен и достъпът. Един пенсионер, освен двеста лева за една протеза (по изчисления от преди 3 години), трябва да задели средства и за пътуване, пребиваване, което му е много трудно.
Статистика (по данни на БЗС, д-р Николай Шарков). Граж­даните в България над 60 години са 1 919 510. 20% от тях (383 902) са с напълно обеззъбена горна челюст. 17% (326 317) са с напълно обеззъбена долна челюст, 13% или 249 536 са напълно обеззъбени – горна и долна челюст. Изчисленията, които са направени с помощта на националните консултанти по дентална протетична медицина и Съюза на зъботехниците в България (СЗБ), сочат че само една протеза струва 200 лв., а днес може би малко повече, защото данните са от преди 3 години.
Част от от решението за противопоставяне на обеззъбяването е скрито в промените, приети след 2003 г., т.е. в разширяване на пакета за деца до 18 години – ранната профилактика, ранното диагностициране и лечение на кариеси на постоянни зъби.
Държавата и денталната об­щ­ност трябва да пред­приемат последователни действия за по­вишаване на денталната кул­тура на българина – от детето, към подрастващите и по-възрастните хора. Грижата за зъб­ното здраве, възпитанието за тази грижа трябва да започне от най-ранни детски години – от семейството, от училището. Да се говори компетентно и непрекъснато за това. Парадоксално е, че рекламите за пасти за зъби всекидневно подсещат хората, че е необходима профилактика.
Зъболекарите в страната нарастват – те са 9100, което е диспропорция спрямо броя население. Това се дължи на факта, че в трите дентални факултета – в София, Пловдив и Варна – завършват средно по 350 зъболекари на година, което е прекомерно.
Неравномерно е разпределението на денталните специали­с­ти в страната. 2/3 са съсредоточени в 4 града – София, Пловдив, Варна, Бургас. Останалите региони изпитват остра нужда.
Изпълнителната власт на местно ниво трябва да осигури условия за развитието и задържането на новозавършили лекари по дентална медицина, да ги мотивира. Те трябва да имат възможността да специализират, докато работят там. Нужно е изпълнителната власт да подкрепя инициативите на регионалните структури на БЗС, частните инициативи на денталните практики, свързани с повишаване на здравната култура на населението.
Проблемите на денталното здраве на българина, необходимостта от профилактика трябва да бъдат широко и ежедневно огласявани с помощта на медиите, институциите, неправителствените организации. Необходимо е високо ниво на публичност. Българинът трябва да знае, че липсата на всеки един зъб означава инвалидизация. Тези проблеми трябва да влязат в дневния ред на държавата и парламента и да бъдат дискутирани пред погледа на обществото и поетапно решавани.
Нужни са обединени усилия на всички институции и организации, за да започне – стъпка по стъпка – излизането от ситуацията, довела до тоталното обеззъбяване на нацията.
Нивото на денталната помощ в България е високо. То се дължи на инициативността на българския зъболекар, на неговите инвестиции. Денталните практики отговарят на европейските директиви, които са съобразени и със законодателството ни, разбира се, има и изключения. Не се прави компромис със сигурността на пациентите.
Д-р Валентин Павлов обобщи резултатите от срещата:

• Трябва да се говори повече за дентална помощ, за дентална медицина – високо, на един глас и в една посока. Знаем проблемите. Знаем и решенията. Не можем всичко да решим, но трябва да посочим конкретно проблема и да кажем: имаме тотално обеззъбяване на пациенти над 60, 65-70 г., това в повечето случаи са пенсио­нери, те са лишени от здравни грижи, нарушени са техните конституционни и социални права. И затова ние предлагаме следното решение – частично заплащане на техните протези. Посочваме и с колко процента. Трябва да имаме конкретно предложение, за да да бъде поет конкретен ангажимент. Тогава ще свършим работа.