Първа среща на АДМБ с бизнеса в денталния бранш


За първи път в началото на тази година Асоциацията на денталните мениджъри в България (АДМБ) покани на неформална среща свои партньори, представители на бизнеса – производители и вносители на профилактични дентални продукти, представители на световни фирми за орална дентална хигиена, вносители и производители на дентални материали и апаратура.

Целта бе двете страни взаимно да се запознаят със своята дейност и планове през настоящата година и, където имат общ интерес и пресечни точки, да работят съвместно. Целта още бе открито да се споделят проблемите, свързани с превенцията на денталното здраве, и да се намерят конкретни начини за тяхното решаване.

Срещата се проведе в парк-хотел „Москва”, София, на 20 февруари т.г. 2015 г.

На поканата на АДМБ откликнаха 11 фирми – „Арома”, Axis Dental, BilkaLifestyle, W&H – България, Vilem, „Крис 95”, Linea, „Оптика Лазер”,  Pierre Fabre, „Патриция”,  Phoenix Pharma, както и президентът на Съюза на зъботехниците в България (СЗБ) Иван Беров.

Присъстваше и главният редактор на в. „Дентамедика” – Емилия Караянева.

На срещата бе презентирано електронното издание на АДМБ „Съвети на зъболекаря”, предназначено за пациента и неговото дентално здраве. Представители на АДМБ и АДДБ отговориха на въпроси, свързани с провеждането на конкурса „Мениджър на дентална практика” и церемонията по награждаването.

Част от фирмите представиха свои инициативи, като АДМБ прие като ангажимент да се включи в тях.

Можем да озаглавим срещата

КАК ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА И БИЗНЕСЪТ ДА ДОСТИГНАТ ПО НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН ДО ПАЦИЕНТА

За първи път се постави въпросът за обща стратегия в популяризиране на превенцията на дентално здраве сред обществото и как да се реализира тя. Дискутира се открито и как да бъде мотивиран лекарят по дентална медицина да препоръчва (предписва) по-активно продуктите за орална хигиена, дори как да се популяризират отделни брандове медицински изделия.

Д-р Венета Павлова, председател на АДМБ, представи накратко организацията, като изтъкна, че в нея „членуват големи и малки дентални практики, но всички имат една основна цел – превенцията на денталното здраве при децата”. В тази връзка всяка една от тях провежда свои инициативи – по случай деня на детето, училища за орално здраве и пр.

– Готови сме на партньорство като подкрепим и вашите инициативи – заяви тя.

Един от основните въпроси, поставен от фирмите, бе

КАК ДА БЪДЕ МОТИВИРАН ЛЕКАРЯТ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА ДА ПРЕПОРЪЧВА (ПРЕДПИСВА) ПО-АКТИВНО ПРОДУКТИТЕ ЗА ОРАЛНА ХИГИЕНА

Според д-р Павлова „най-добрият начин да се промотира даден продукт – говорим за бизнеса и за работата на зъболекарите – е да съумеем да накараме пациентът да говори за него. Примерно как животът му се е променил след поставянето на импланти.

Възможността продуктите за орална хигиена да се предписват от зъболекаря бе поставена на дискусия от представителите на Pierre Fabre Стефан Павлов и Силвия Атанасова. За тях тежестта на рецептата е основен фактор пред пациента, особено когато се касае за, да кажем, пародонтално лечение.  Те обърнаха внимание на факта, че българският зъболекар няма навика да предписва лекарства.

Д-р Здравко Арнаудов от Phoenix Pharma уточни, че може да се предписва само лекарство, но продуктът (в случая за орална хигиена) може единствено да се препоръчва.

– Денталните лекари трябва да бъдат канал за комуникация с пациента по принцип и изобщо по отношение на денталната профилактика и продуктите. Пациентът трябва да бъде научен, че той трябва да се грижи за своето денталното здраве и това на децата си. И това е в приоритетите на зъболекаря – изтъкна Магдалена Мичева от фирма Linea.

Според нея препоръката за даден продукт трябва да се прави от денталния асистент (в близко бъдеще), за да не се отнема от скъпоплатеното време на зъболекаря.

Тя сподели виждането си, че „темата за денталната профилактика все още не е актуална за лекарите по дентална медицина”.

– Трябва да бъде възпитан конкретен начин на живот, на хранене – липсва цял един етап от образованието на младите хора в България. Те се консултират с BG-mamma и това е достатъчен източник на образователна информация  – сподели тревогата си тя.

Проблемите се увеличават, заради прекомерно администриране:

– За да разкаже някой зъболекар на родителите на малките деца в една детска градина, че не е проблем, предизвикващ кариес фактор, че детето яде бонбони, а че ги яде непрекъснато без да си мие зъбите, учителят трябва да получи разрешение от Министерството на образованието и науката. Уникално труден за решаване проблем, при положение че не се прави реклама на продукта, а разказът е образователен. Този проблем е затънал в администрация и пречи на нормалната комуникация между лекарите и родителите – бе категорична г-жа Мичева.

Защо вносителите на продукти за орална хигиена разчитат най-вече на препоръката от страна на зъболекаря бе разяснено в конкретика от Силвия Атанасова (Pierre Fabre):

– Всички ние сме търговски фирми, самоиздържаме се, зависими сме от продажби. За нас е важно какво се случва накрая като продажби, защото от тези приходи, които реализираме, ние отделяме процент за маркетинг, който предоставяме на организации като АДМБ, БЗС и т.н. Сега ние разчитаме клиентът сам да си реализира покупката, а не тя да е препоръчана от зъболекаря. Затова за нас подкрепата от страна на зъболекаря е много важна.

Цветана Илиева от фирма „Патриция” изнесе данни, че според статистиката за 2014 г. на един българин се пада по туба и половина паста за зъби на година, а пазарът за устна хигиена е 10 млн лв., което е драстично малко.

КАК ДА СЕ ИЗВЕДЕ ПАРТНЬОРСТВОТО МЕЖДУ ЗЪБОЛЕКАРИТЕ И БИЗНЕСА НА ТАКОВА НИВО, ЧЕ ПРЕВЕНЦИЯТА НА ДЕНТАЛНОТО ЗДРАВЕ ДА ПРИВЛЕЧЕ ОБЩЕСТВЕНОТО ВНИМАНИЕ

– Как можем така да си партнираме, че да накараме журналистическото съсловие, пациентите, изцяло обществото, да обръщат повече внимание на денталната медицина, на опазването на собственото си дентално здраве. Има здравни предавания, сутрешни TV блокове, където това би могло да се случва – обобщи един от основните акценти от срещата Цветана Илиева.

Според Магдалена Мичева, „когато става въпрос за национално значими проблеми, всички медии са готови да отстъпят безплатно време, стига това да не е чиста реклама”.

– За това трябва да се работи – каза тя – да направим една среща с най-важните медии. Да представим сериозността на проблема и да ги попитаме какво са готови да направят, за да се говори повече за профилактиката в това общество.

Присъстващите се обединиха около мнението, че инициативата за популяризирането на превенцията трябва да дойде от всички, които имат интерес – АДМБ, БЗС, фирмите.

– Необходимо е медийно планиране – каза гл.-редактор на в. „Дентамедика” г-жа Караянева.Медийният свят обаче върви към т. нар. крос-медия (бел. ред. стратегически планирано преплитане на съдържание, формати и канали. Задачата е да се задържи вниманието на потребителя, да се реализират ефекти от мащаба и от работата в мрежа. За да се привлече по-трайно и успешно вниманието на аудиторията, се предлагат медийни продукти под една марка (тема), с редактирано съдържание, в зависимост от аудиторията, в поредица от потенциално допълващи се канали), хартиеният, т.е. списанието, вестникът, е само един от тях (5%). Темите от срещата трябва да бъдат разделени на две основни групи – към лекарите по дентална медицина и техните специализирани издания, и към публиката. Трябва да се привлекат журналисти от масовите медии, които да работят върху проблематиката.

На срещата бе коментирано и тазгодишното издание на конкурса „Мениджър на дентална практика”, който предизвика изключителен интерес сред представителите на фирмите, включително критериите, отличията и церемонията по награждаването.

– Всички инвестират в обучение, повишаване на квалификацията, уменията. Чрез конкурса „Мениджър на дентална практика” ние оценяваме инвестициите в управлението, в полза на пациента – даде пояснение д-р Павлова.

Подчертано бе отново, че през 2015 г. церемонията по награждаването ще се проведе за първи път в София, първия петък на октомври (2 октомври) – „Световния ден на усмивката”. 

Участниците във форума решиха в най-скоро време да проведат втора среща в по-широк формат.