20-годишният преход и конкурсът „Мениджър на дентална практика“


Сергей ПЕНОВ

Не сме търсили преднамерено съвпадение на 20-годишнината от началото на прехода у нас и провеждането на конкурса „Мениджър на дентална практика“. Подсъзнателно обаче – вероятно да. Открих с изненада, че някои от коментарите по повод тази годишнина се съотнесоха косвено към нашия конкурс и оспориха духа и изводите му. Ето защо ще започна анализа си за първото му издание с цитат от статия в „Ню Йорк таймс“, пос­ветена на прехода у нас. Заглавието е “България се лута 20 години из пустинята“. „Надеждата за България е в поколението, родено след 1989 г., казва пред изданието Евгений Дайнов. „Те са напълно различни, дори от онези, родени през 1985 г. За тях 1989 г. е нещо от далечното минало – нещо като времената, когато по планетата е имало динозаври“, казва той.


„Те са първото поколение, което самичко постига нещо. Първото, което не се прикрива зад мита за безпомощността. Поколението, което сега е на 20, е почти същото като връстниците им на Запад и това е най-важното.“
„Не знам откъде са го взели. Може би от американските филми, но със сигурност не и от родителите си, които са безпомощни. Отнякъде те са прихванали идеята, че да постигаш нещо в живота си, е добро“, казва Дайнов пред „Ню Йорк таймс“.


ДАЛИ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЪБОЛЕКАРИ БЯХА БЕЗПОМОЩНИ И СЕ ЛУТАХА 20 ГОДИНИ ИЗ ПУСТИНЯТА


Нямам никакво желание да противопоставям поколенията. За разлика от г-н Дайнов, който го прави пред авторитетното американско издание и изтъква успеха на тези „след“, изключвайки успеха на тези „преди“.
Но нека г-н Дайнов каже същите думи в очите и в лицето на д-р Нелия Михайлова, д-р Нева Читалова, д-р Борислава Златева, д-р Светлозар Ботев, д-р Спаска Фезова, д-р Станчо Цанков, д-р Светла и Мариета Базитови (две поколения) и всички участ­ници в конкурса. Както и на мно­зина българи „динозаври“, личности, издрапали със зъби и нокти през този т. нар. 20-годишен преход и създали НЕЩО. Между другото, в това лековато говорене се включи и президентът на Р България, който според Ясен Бояджиев от Deutsche Welle „си изпя старата любима песен, в която малцината, поискали и опитали се да направят истинска промяна, се оказват виновни за неуспеха на промените“ (статията „Тъп юбилеен спектакъл“).


Аз искам да попитам г-н Дайнов по какъв критерий и защо подрежда поколенията? Първото, второто, третото… Ако е така, нека да бъде любезен да ми отговори кое подред е поколението на отец Паисий в нашата история? Поколенията не се подреждат, а се надграждат.


И така споменатите по-горе имена на успели, според резултатите от нашия конкурс, зъболекари, са изхвърлени от „поколението, което самичко постига нещо,…което не се прикрива зад мита за безпомощността“? Нека г-н Дайнов прегледа мотивите на журито и да отговори, в съответствие с твърденията си, дали това са имена, цитирам го пак, на „роди­тели, които са безпомощни“, а децата им са „прихванали от американски филми идеята, че да постигаш нещо в живота си, е добро“?
Поздравявам г-н Дайнов за откровеността – изглежда той говори за себе си. А не за българските зъболекари – защото през тези години те преследваха целта си последователно (създаване на съвременни практики) и в голямата си част и с много труд я постигнаха. Могат да се гордеят, че полагат основите на крехката средна класа в България. Това стана пред очите ми.
имиджът на зъболекарската професия се променя в позитивен план=


Когато някой тръгне из България, както това направи група ентусиасти, наречена жури на конкурса „Мениджър на дентална практика“, „без да се лута из пустинята“, а да посети и разговаря със зъболекарите, участващи в надпреварата, ще си състави друго мнение, противоположно на тезите на г-н Дайнов. А какви ще бъдат изводите, ако в бъдеще посети повече практики..?
Днешните изводи са: 100% отдаденост на професията, 100% отдаденост на пациента, хъс и бизнес планове, подредени с вкус и светещи от чистота практики, съвременно оборудване, усмихнати екипи – всичко това в резултат на предприемчивост, интелект и яка работа. Разбира се и…трупане на кредит върху кредит. Но нула безпомощност. Спомням си как преди време една истинска българка – зъболекар – ми сподели, че от многото и напрегната работа ставането й сутрин е мъчително – скована е от болки. Не може да се движи. И моли съпруга си: „Закарай ме с колата само до кабинета. Да успея да седна на стола. Разкършвам се и се оправям…“. Сигурно не е управлявала добре работното си време, но със сигурност не е безпомощна.


Казват, че зъболекарската професия е индивидуална. Няма да оспорвам това твърдение. Факт е обаче, че тя се практикува от личности, изградили екипи, в „обкръжението“ на най-съвременно оборудване. Впечатлен съм от тези личности и от това, което са направили. Искам да го подчертая. И второто – тези личности, както и мнозина други, които не взеха участие в конкурса, са променили условията в практиките си, отношенията в екипите и към пациента на качествено ново ниво. С две думи – атмосферата, в която се практикува зъболекарската професия, се променя. Имиджът също – и двете в позитивен план.
Това обаче все още е трудно доловимо за публиката. Ще ви дам конкретен пример. В един от блогове (блог за маркетинг, реклама и мениджмънт www.marketingburkan.com) открих твърде любопитна статия. Блогът е на Поли Козарова, тя е авторът и на статията. Представя се за маркетингов експерт с 14-годишен опит и специализация в маркетирането на IT продукти и консултантски услуги. Статията е от поредицата „Ако маркетьорите бяха…“. В нея авторът публи­кува, както се изразява, „размисли за професиите в България, които най-зле прилагат маркетингови похвати и техники, и които не се интересуват от това дали клиентите им са доволни и от какво се нуждаят“. Според Поли Козарова маркетьорите „са практиците, които ежедневно прилагат маркетинговите стратегии и изпълняват маркетинговите дейности. Които си блъскат главата как да намерят нови клиенти, които търсят най-добрия начин да контактуват с тях, да рекламират, да участват в панаир, да развиват интернет страницата на фирмата“.


Това е мнението на Поли Козарова. Ние, от своя страна, разглеждаме маркетинга като част от мениджмънта на дадена фирма, в случая денталната практика.


А ето и статията. Тя е озаглавена „Ако маркетьорите бяха зъболекари“.
„Този пост е вдъхновен от гениалния Уди Алън, разбира се. Освен това – от Рада, млада дама със собствен фризьорски салон и маркетьорско мислене, която коментира в блога.
Има професии в България, които са оперирани от маркетьорско мислене. Една от тях е професията на зъболекарите. Нека заедно да си представим какво щеше да се случи, ако маркетьорите бяха зъболекари или поне зъболекарите бяха фризьори:

Всички зъболекари щяха да имат интернет сайт

На сайта им щеше да е публикувана тарифа за услугите

Щяха да работят със здравната каса

Може би щяхме да ползваме специални цени за семейно зъболечение, за комбинация на лечение с рентгенови снимки, за  профилактични прегледи на децата си

Асистентите на зъболекарите щяха да ни се обаждат по телефона, за да резервират времето ни за преглед и да ни напомнят с sms за него

В чакалнята на зъболекаря нямаше да е препълнено и мръсно

Асистентката му щеше да е внимателна и учтива

Докато чакаме, можеше да четем брошури на тема „зъбите и калцият“, „зъбите и цигарите“, „млечните зъби“…

Щяхме навреме да влизаме в кабинета, когато дойде наш ред

Нямаше да слушаме мръсни вицове, докато преглеждат зъбите ни или да ни наблюдава гаджето на зъболекаря

Щяхме да получаваме касови бележки в края на прегледа

Ако маркетьорите бяха зъболекари, нямаше да преценяваме дали събеседникът ни е отляво или отдясно, когато разговаряме

Ако това беше истина, всички българи щяха да се усмихват широко.

Дали пък това, че маркетьорите не са зъболекари, е причината българите да са толкова мрачни?“.

Приключихме със статията. Прилаганите техники на денталния мениджмънт у нас (осъзнати или не), използването на европейски модел на поведение и комуникация от българските зъболекари, създаването на нов стил и визия категорично отхвърлят констатациите на автора. И това е видно в редица практики – достатъчно е да посетиш един „зъболекарски сайт“ и след това съответния зъболекарски кабинет. Една от целите на конкурса „Мениджър на дентална практка“ е овехтялата представа за зъболекарска дейност, насадена в съзнанието на българина и пресъздадена от автора, да се преобърне на 1800. Как? Като откриваме (ние ги открихме) и отличаваме (ние ги отличихме) примери, които сочат обратното. (В скоби ще уточня, че работата с касата или не е индивидуален избор на всеки зъболекар).

Нека повторя – чрез умелия си дентален мениджмънт редица практики у нас вече преобръщат горната представа. И ще допълня – тук не се включват само маркетингови умения, а и много други принципи, предложени ни от Дженифър де Сейнт Джордж, както и принципи, извлечени и проверени от българския опит.

ВРЕМЕТО Е НА НАША СТРАНА

Разбира се, необходимо е време, докато тези правила се популяризират и процесът стане масов, което е и още една от целите на конкурса.


Нужно е и време българският пациент да достигне до прозрението, да прогледне с очите си, че всъщност, когато посещава зъболекарския кабинет, той попада в картинна галерия, аранжирана с цветя. Има примери в това отношение. И в тази креативна среда, където той е център – посрещнат е вежливо, не го чака болката – са създадени допълнителни специални условия за извършване на съвременна лечебна дейност.


Погледнато дори исторически, времето отдавна е изпратило в музея фигурата на изправения зъбовадец, който пред погледите на удивената тълпа, събрала се на площада, вади зъба на някой нещастен човечец. Времето днес изгражда в друга среда други фигури на пациента и неговия лечител.


Така че авторът на горния материал, който е писан в началото на тази година, трябва да си свери часовника. Зъболекарите не са зъбовадци, не са и фризьори. Освен всичко останало, те са и скулптори. Ето какво каза д-р Ради Венков, автор на статуетката „Творецът, понесъл кръста на своята дарба“ (голямата награда на конкурса), по време на тържествената церемония:


„Много често в моя кабинет се шегувам с пациентите си – като гледат пластиките, които съм изложил, че професията ми е скулптурата, а зъболекарството – хоби. Затова се радвам, че тази вечер тук са се събрали толкова много скулптори, тъй като всеки един от вас в ежедневната си практика прави десетки малки пластични произведения на изкуството под формата на обтурации, коронки, дарява с красиви усмивки, което си е чиста проба изкуство.“


БЛАГОДАРНОСТИ ОТ СЪРЦЕ


Конкурсът „Мениджър на дентална практика“ стана факт благодарение на Асоциацията на денталните дилъри в България и на клиника „ЕО Дент“. В лицето на Управителния съвет на АДДБ и на Маргарита Тотева, негов председател, идеята за този конкурс срещна и намери своя партньор и съмишленик. В лицето на д-р Венета Павлова, управител на „ЕО Дент“ – своя приятел и вдъхновител. Благодаря им, че подкрепиха току- що родената, гола идея – да организираме този конкурс – нахраниха я, облякоха я, вече има и прическа, проходи и…направи своя прощапулник. Очакваме я и да проговори – тогава ще обявим и нейния слоган. Това, разбира се, е малка шега, в която има много истина. Без екип и хора, които да повярват в една идея, да я оценят и с усилията си да я превърнат в реалност, идеята си остава илюзия.


Лично благодарих на д-р Николай Шарков за подкрепата, а сега и чрез страниците на „Стоматологичен свят“ благодаря за тази подкрепа на Управителният съвет на Българския зъболекарски съюз.
Искрените си благодарности поднасям на Сдружението на българските зъболекари и на д-р Мария Джорова, председател на СБЗ.


Голямо благодаря и на Международен пловдивски панаир, в. „Новият глас“ и Нова българска телевизия.
На дигиталистите от фирма „АЛБА ТМ“ желая само успехи в бизнеса.
Нека от бъчвите на винарна „Малката звезда“ да тече руйното зъболекарско вино, с което да се вдигат още много наздравици!


На д-р Неделя Щонова, автор и водещ на здравното предаване „Преди лекарствата“ и водещ на церемонията по връчването на наградите „Мениджър на дентална практика“, изпращам усмивки – малко повече от страниците на в. „Стоматологичен свят“ и много повече, отколкото могат да се поберат на тези страници.


Желая на победителите в конкурса и на всички участници в него да имат шанс да отговорят на един въпрос, зададен им от репортер на в. „Ню Йорк таймс“: „Откъде прихванахте идеята, че да постигаш нещо в живота си, е добро?“.

,